След редица искания от страна на граждани, от Европейския парламент и от някои държави от ЕС, Европейската комисия реши да проучи функционирането на действащите разпоредби на ЕС за лятното часово време и да прецени дали те следва да бъдат променени. Въпросът стана особено актуален, след като няколко държави от ЕС (Литва, Финландия и Естония) поискаха съюзът да отмени практиката.[i] Финландия конкретно поиска да се прекрати смяната на часа два пъти в годината, а Литва призова за преразглеждане на настоящата система, за да се вземат предвид регионалните и географски различия. В началото на февруари Европейският парламент настоя да се направи задълбочена оценка на смяната на зимно и лятно часово време и ревизия на режима, ако е необходимо.
В допитването на Европейската комисия от началото на юли до средата на август взеха участие 4,6 милиона души. Това е рекордно участие в онлайн сондаж на ЕС. Над три милиона от гласовете бяха дадени на територията на Германия. От хората, предпочитащи да спре смяната на часовото време, повечето предпочитат да се запази за постоянно лятното часово време. Съгласно предварителните резултати, 84 процента от отговорилите предпочитат да бъде прекратено преместването на часовниците два пъти годишно.[ii]
Гласуваната от Европейския парламент резолюция призова Европейската комисия да проучи и оцени ефектите от местенето на часовниковата стрелка както върху здравето, така и върху енергийната ефективност.
Полемика, която не е от вчера
Лятното време, както го знаем днес, бива предложено за първи път в края на 19 век в Нова Зеландия и в началото на 20 век в Англия. Противно на общоприетото схващане, Бенджамин Франклин не е измислил идеята (макар да е разсъждавал върху теорията за нейната ефективност), тъй като времето не е било стандартизирано в неговия ден, както е сега. В Германия лятното часово време (в сегашната му форма) е въведено през 1980 г. с цел да се пести енергия. Другаде в Европа въвеждат лятното време още през Първата и Втората световна война или пък по време на петролната криза през 1970-те години. В България лятното часово време се въвежда за първи път през 1979 г.[iii]
Това, което е дори още по-малко сигурно, е икономическото въздействие на лятното часово време – или какъв е смисълът от него. През годините бяха дадени много причини, поради които поставяме часовниците си напред, а след това назад, и голяма част от данните около тези разсъждения бяха или отхвърлени, или направени безполезни от последващи проучвания.
Разбира се, това определено дава на хората повече часове след работното време през половината от годината и за кратко освежава утрото през есента и зимата. Но в съвременните условия намаляването на енергийните разходи се компенсира от нарасналата нужда от климатици. И дали икономическото въздействие на лятното часово време решително се увеличава, намалява или няма влияние върху потребителските разходи, не е ясно, защото различни проучвания в различни държави и градове показват различни резултати.
От гледна точка на потреблението на енергия, бизнесът вероятно изпитва нетна загуба от лятното часово време. И това изглежда, с някои изключения, се отнася и за продажбите.
Големите бизнеси и тези, които са специално засегнати от дневните часове, като например голф игрищата, могат да се възползват най-много от лятното часово време и са лобирали за това в миналото. Според CBC, групите в бранша, които представляват големите вериги магазини, производителите на спортни и развлекателни стоки, търговците на дребно на барбекю и дървени въглища, търговските центрове и голф игрищата, са основните играчи, лобирали пред Конгреса на САЩ за удължаване на лятното време, което и стана през 2005 г.[iv]
Въпросът за смяната на времето като част от политиката на ЕС
Режимът в момента се регулира от Директивата на Европейския парламент и Съвета за разпоредби за лятното часово време. Тя предвижда хармонизирана дата и час за началото и края на лятното часово време в целия ЕС, като целта е да се подпомогне ефективното функциониране на вътрешния пазар. Така разпоредбите за лятното часово време в ЕС изискват смяна на часа два пъти годишно, за да се вземат предвид промените в дължината на деня и да се извлече полза от наличната дневната светлина през даден период.
Сегашните регулации съществуват от 80-те години на XX век и понастоящем се уреждат с Директива 2000/84/ЕО. В Директивата се определя задължението държавите членки да преминават към лятно часово време в последната неделя на март и да се връщат към зимното часово време в последната неделя на октомври. Целта на законодателството на ЕС за лятното часово време беше да се уеднаквят разминаващите се национални графици за смяна на часа и по този начин да се гарантира хармонизиран подход в тази област на единния пазар.
Успоредно с това и независимо от разпоредбите на ЕС за лятното часово време държавите членки са групирани в три различни стандартни часови зони. Решението за стандартното часово време само по себе си не се влияе от правилата на ЕС за лятното часово време или евентуалните промени в тях. (Държавите от ЕС днес се простират върху три часови зони: Западноевропейско време или време по Гринуич (GMT), централноевропейско време (GMT + 1) и източноевропейско време (GMT+2). Осем държави членки (България, Кипър, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Румъния) използват GMT+2 като стандартно време. 17 държави членки (Австрия, Белгия, Хърватия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Словакия, Словения, Испания и Швеция) използват GMT+1, а останалите три държави (Ирландия, Португалия и Обединеното кралство) — GMT.) Стандартното часово време се определя по отношение на GMT (време по Гринуич) или UTC (координирано универсално време).
Следва да се отбележи също така, че дължината на деня варира в зависимост от географското положение на държавите от ЕС. В северните държави членки сезонната промяна по отношение на дължината на деня е голяма и се характеризира с тъмни зими с къси дни и светли лета с къси нощи. В най-южно разположените държави от ЕС дължината на деня и нощта почти не се променя през годината.
През годините са проведени редица проучвания, за да се оценят разпоредбите за лятното часово време в ЕС. На база на наличните данни може да се говори за влиянието на часовата промяна в определени области на живота на гражданите на Съюза и икономическите субекти.
Двата най-обсъждани аспекта са общественото здраве и енергетиката. По отношение на здравето, смята се, че лятното часово време има положителни ефекти, свързани с по-големия брой развлекателни дейности на открито. От друга страна, хронобиологични изследвания сочат, че ефектът върху човешкия биоритъм може би е по-сериозен, отколкото се смяташе досега. Наличните данни все още не дават ясен отговор на въпроса за цялостния ефект върху здравето (т.е. баланса между предполагаемите положителни и отрицателни ефекти).
Въпреки че са една от основните причини за настоящите разпоредби, икономиите на енергия, дължащи се на лятното часово време, са незначителни според изследванията. Резултатите зависят също от фактори като географското положение.
Безопасността по пътищата е друго широко коментирано измерение, свързано с темата за смяната на времето. Няма окончателни доказателства и по отношение на връзката между пътнотранспортните произшествия и лятното часово време. По принцип лишаването от сън, дължащо се на преместването на часовника с един час напред през пролетта може да увеличи риска от произшествия. Същевременно обаче се смята, че по-дългите летни дни се отразяват положително на пътната безопасност. Като цяло е трудно да се каже, че лятното часово време оказва по-голямо пряко въздействие върху броя на пътнотранспортните произшествия в сравнение с други фактори.
Накрая, селското стопанство в рамките на ЕС също може да бъде засегнато от подобна промяна. Опасенията в миналото по отношение на нарушаването на биоритъма на животните и промяната на графиците на доене, свързани с промяната на часа, изглежда почти напълно са отпаднали поради въвеждането на ново оборудване, изкуствено осветление и автоматизирани технологии. Допълнителните часове дневна светлина през лятото могат да бъдат и предимство, тъй като позволяват по-дълга работа на открито, като например на полето и при събиране на реколтата.
България не е изключение
Днес бизнесът у нас е против смяната на времето. Работодателите са изчислили, че преките и косвени щети от сезонното местене на стрелките възлизат на около 400 милиона лева годишно.
Спестяването на ток е между 60 ст. и 1 лев на човек в България, т.е. максимум 7 млн. лева. Вредите върху здравето се оценяват на между 300 и 400 млн. лв. Така ако в началото на века се е постигала икономия, то в момента ефектът е в най-добрия случай нулев, ако не и отрицателен.[v]
Първоначалната идея за превъртането на стрелките е да се пести енергия. В България обаче пестим от енергия около 54-60 стотинки на човек годишно от лятното часово време, което е пренебрежим фактор и не може да бъде съпоставенo с вредите от мярката върху човешкото здраве. Наистина, на пръв поглед изглежда, че това е само здравен проблем, но той има и икономическо изражение. Това е така, защото един недоспал, разконцентриран човек има опасност да направи много бели в работна среда. Един път нараства възможността от трудови злополуки, друг път се намалява и производителността на труда. Пряко последствие е безсънието, от което се оплакват, че страдат 45 процента от европейците.
Негативно отражение има и в селското стопанство, където животните се стресират от смяната на режима си.[vi]
На обратното мнение обаче е туристическият бранш. Там промяната на времето пречи помага заради динамиката на пътуванията. Един час повече на светло може да бъде много важен за туристически атракции и за развлеченията, за да могат заетите в други дейности да използват вечерите си. По-дългото време през вечерта, особено за ресторантьорите, е изключително изгодно. Във всички случаи става дума за милиони левове и този един час може да бъде много важен. Все пак, крайното решение не може да почива на интересите на отделен бранш, а трябва да бъде съобразено с широките нужди и изисквания.
Следващите стъпки
Въпреки относително категоричната позиция на обществеността при последното допитване, пред превръщането на нейната воля в кодифициран акт все още има дълъг път. Еврокомисията ще предложи да се отмени зимното часово време. Окончателното решение ще трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и от държавите членки в Съюза.
Сигурно е само едно – каквато и промяна да бъде взета, тя трябва да важи за всички държави-членки на Съюза. Вътрешният пазар на Европейския съюз е единен пазар, в който е обезпечено свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора и в който над 500 милиона европейски граждани са свободни да живеят, работят, учат и да развиват бизнес. Позволяването на некоординирани промени на часовото време в държавите от ЕС ще навреди на вътрешния пазар поради по-високите разходи за трансгранична търговия, неудобствата при превоз, комуникации и пътуване и по-ниската производителност в рамките на вътрешния пазар на стоки и услуги.
[i] Естония и Финландия са срещу смяната между лятно и зимно часово време, Economic.bg, достъпна на https://www.economic.bg/bg/news/10/estoniya-i-finlandiya-sa-sreshtu-smyanata-mezhdu-lyatno-i-zimno-chasovo-vreme.html
[ii] EU in favour of calling time on daylight saving, Financial Times, достъпна на https://www.ft.com/content/3b9ecebe-ad0b-11e8-89a1-e5de165fa619
[iii] Искате ли да отменят лятното часово време? Гласувайте!, Deutsche Welle, достъпна на https://www.dw.com/bg/%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82-%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5/a-44552659
[iv] The Economic Impact of Daylight Saving Time on Small Businesses, достъпна на https://www.fundera.com/blog/economic-impact-of-daylight-saving-time
[v] Бизнесът и синдикатите: Икономията на ток при лятното часово време е 7 млн. лв., щетите за здравето – над 300 млн. лв., Faktor.bg, достъпна на https://www.faktor.bg/bg/articles/biznesat-i-sindikatite-na-edno-mnenie-smyanata-na-vremeto-ne-e-polezna
[vi] Бизнесът у нас иска само лятно часово време, Банкеръ, достъпна на http://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/biznesut-u-nas-iska-samo-liatno-chasovo-vreme
