2018 г. е вече почти към своя край и с преминаването на поредната година, следва да бъдат отбелязани събитията, който оставиха трайни следи в съзнанието на анализатори, политици и граждани. Това са събития, които ще бъдат свързвани с тази вече отминаваща си година и несъмнено ще бъдат запомнени с добро или с лошо. Можем да кажем, че днес човечеството е усвоило до голяма степен подходите за смекчаване на  конвенционалните рискове, тъй като те могат да бъдат сравнително лесно изолирани и управлявани със стандартните методи за оценка на риска или чрез прилагането на различните подходи за управление. Не така стоят нещата обаче, когато става въпрос за сложните рискове във взаимосвързаните системи, които стоят в основата на нашия свят, като например организации, икономики, общества и околна среда. Днес лесно могат да бъдат доловени признаци на напрежение в много от тези системи: проблеми като конфликти, преследвания, влошаване на околната среда и произтичащата от това липса на сигурност продължават да съществуват. А нашият ускоряващ се темп на промяна е тестване на абсорбиращия се капацитет на институциите, общностите и физическите лица. При подобни рискови каскади в една сложна система, опасността не е от нарастващите щети, а от  „бедствения колапс“ или от резкия преход към нов, неоптимален статус на статуквото.

По всяка вероятност 2018-та бе именно година на предизвикателство за глобалната стабилност и мир, като постави въпроса и за това дали Европа ще се върне назад от пътя на ниския икономически ръст, несигурността и неравномерното лидерство от последното десетилетие. Миналата 2017 г. беше успешна в преодоляването на потенциални кризи. Така например десните националисти не успяха да спечелят в холандските, френските и немските избори, икономиката на повечето държави членки на Европейския съюз отбеляза положителен ръст. Какво обаче може да кажем за тенденциите в ЕС през 2018 г.?

Популизмът – стъпка към трансформация на европейската партийна политика

Въпреки че не печелят миналогодишните избори, влиянието на крайнодесните партии продължава да расте в много европейски страни. По-общо казано, въпросите за културата и идентичността предизвикват политическо напрежение в и между държавите-членки на ЕС (напр. Полша, Унгария, в известен смисъл Испания). Така поляризацията между групите с различно културно наследство или ценности могат да се превърнат в източник на политически рискове в европейските страни не само през настоящата година, но и след това.[i]

Макар да е вярно, че популистките партии, и по-специално популистките радикални десни партии, са се увеличили през 21-ви век, това е само част от една по-голяма и по-важна тенденция: а именно трансформацията на европейската партийна политика. Тази трансформация засяга всички партии, а не само популистките. Централно-левите партии са основните губещи, зелените и радикалните десни партии, основните победители, докато дясноцентристките партии оцеляват и понякога просперират (поне в краткосрочен план). Тази трансформация на европейската политика заслужава повече внимание от страна на управляващите и академичните среди, защото в този случай аргументът, че „нещата просто се променят“ не е достатъчно добро обяснение за случващото се, напротив, за да бъде определена „посоката на вятъра“ е необходимо да бъде направена една по-добра политическа прогноза.

Миграцията – предизвикателство в дългосрочен план

Не по-малко притеснителен за ЕС остава казусът „миграция“. Въпреки че рекордно високите миграционни потоци към ЕС, наблюдавани през 2015 г. и 2016 г., са намалели до края на 2017 г., пристиганията на мигранти по море запазват своя значителен брой. През 2018 г. и през идните години, като се вземат предвид глобалните последици на международните и вътрешните конфликти, изменението на климата и нарастващите различия между ЕС и трети държави, малко вероятно е миграционният натиск да намалее. Следователно ЕС трябва да намери начини да се приспособи към новата реалност и да бъде подготвен за последващите миграционни потоци.  В тази насока вече има предвидени мерки, които са в ход на прилагане, а политическият приоритет е отразен и в бюджета на ЕС, при който близо 20 милиона евро са заделени за миграция и сигурност през 2018 г., като общото финансиране в тези области на политиката възлиза на 22 милиарда евро през периода 2015-2018 г.

Но въпросът за миграцията създава разцепление в ЕС. Пример за това са различните позиции по повод на инициирания от ООН първи Глобален пакт за безопасна, организирана и редовна миграция. В речта си пред германския Бундестаг на 21 ноември 2018 г. канцлерът Ангела Меркел заяви, че в интерес на страната ѝ е да подкрепи пакта, като в Берлин разчитат, че пактът, който трябва да бъде подписан през декември в Маракеш, ще намали миграционните потоци към Германия, като гарантира, че те ще могат да очакват хуманно отношение и другаде. Както е известно обаче, лидерите на редица държави от Централна и Източна Европа категорично отказаха да подпишат инициирания от ООН пакт. Според правителствата на Полша, Чехия, Унгария, Австрия, Хърватия и България, приемането на документа в крайна сметка ще доведе до още по-голям наплив на нелегални мигранти. Макар че пактът би трябвало да има само препоръчителен характер, експертите посочват, че някои точки в него, с основание се възприемат от редица държави като посегателство върху техния суверенитет.

За адекватен, справедлив и единен отговор на този въпрос ЕС е решен да реформира общата си система за предоставяне на убежище, да укрепи партньорствата с трети държави за осигуряване на достатъчно финансиране за справяне с явлението, като в същото време защитава своите граждани и свободното движение в ЕС. Усилията на правителствата и на европейските институции за съвместни действия за договаряне и приемане на ефективно законодателство в сферата на управлението на миграционните процеси продължават и до днес.[ii]

Залезът на ерата „Меркел“ и изпитание за управлението на Макрон

В началото на годината изглеждаше, че Германия излиза от политическото безпокойство, от една страна, разполагайки с рекордно ниски нива на безработица в икономически план, но от друга, характеризираща се с отслабено правителство. През март, след продължили близо шест

месеца трудни политически преговори, завършили със споразумение за нова голяма коалиция между консерваторите и социалдемократите, Меркел оглави за четвърти път германското правителство. Темата за нелегалната миграция обаче продължи да доминира в дневния ред в Германия през цялата 2018 г. и бе „ябълката на раздора“ между коалиционните партньори ХДС, ХСС и ГСДП. След като само в рамките на две седмици Християндемократическият съюз (ХДС) се представи слабо на регионалните избори в провинция Хесен, а „сестринската“ баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС) загуби мнозинството си в местния парламент, Меркел обяви в края на октомври, че ще се оттегли от председателския пост в ХДС и че това ще бъде нейният последен канцлерски мандат. Краят на „ерата Меркел“, последван от предстоящите избори за ЕП и регионалните избори в три провинции в Източна Германия догодина ще бъдат първото голямо изпитание за новия лидер на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер.

Към своя край настоящата година преминава и под знака на бурни дни на протести във Франция, като резултат от политиката на президента Макрон за увеличаване на данъка върху горивата. Често срещано е твърдението, че в основата на протестите, които продължават във Франция и към настоящия момент, стои популизмът. Но всъщност доколко наистина си приличат действията на „жълтите жилетки“ и популизмът, който наблюдаваме на Запад, включително в Италия и в по-малка степен в Централна Европа?

По всяка вероятност, това, което ги свързва, освен исканията, е отхвърляне на съществуващите партии, съюзи и правителствени институции, които са неспособни да разберат основата на техните оплаквания или да предложат подкрепа срещу икономическата несигурност. Но това, което ги различава, е, че жълтите жилетки не притежават характерните черти на популизма. Те не са обвързани с политическа партия, още повече към крайнодясна. Не се съсредоточават върху отделна раса или върху проблема с миграцията, като тези въпроси дори не са сред  списъка с техните искания. Движението им не е водено от един лидер, който да разплава протестите. Национализмът не е част от дневния им ред. Жълтите жилетки отхвърлят политическите движения на социалистите и политическото движение на президента Еманюел Макрон.[iii]

На следващо място противоречива се оказва и липсата на еднозначен отговор от страна на президента по отношение на случващото се през последните седмици. Съществува парадокс в сегашния френски конфликт, тъй като възходът на Макрон сам по себе си е залегнал в заличаването на съществуващите политически партии и в отхвърлянето на традиционните политически посредници като профсъюзите. Кампанията му бе наречена „Революция“, като тя изразява своеобразно „презрение“ към партиите, които са си предавали властта в продължение на 50 години. С персонализирането на властта и отхвърлянето на това, което се е наблюдавало преди, политиката на Макрон обаче допринася за възникването на институционалната слабост, в условията на която сега действат представителите на жълтите жилетки. В резултат на това според скорошно проучване подкрепата за Макрон е значително намаляла с оглед на последните събития, като 8 от 10 френски граждани вече не изразяват подкрепа за френския президент. А комбинацията от недоволството на протестиращите и нарастващото недоверие във властта допринасят за разрастването на мащабите на протеста и исканията, които от намаляване на данъка върху газта преминаха към искания за по-високи заплати и стандарт на живот.

„Брекзит“ – продължението

Не по-малко важно за ЕС през 2018 г. бе и развитието на темата Брекзит, която се превърна в дестабилизиращ фактор вътре в Европа, давайки възможност да се случи онова, което ортодоксалният европеизъм винаги се е стремял да избегне – обратимостта на процеса на евроинтеграция. Може би именно това събитие доведе до окончателното обръщане на погледите на „еврократите” на изток, включително към Западните Балкани, но в същото време ни направи и свидетели на увеличаване на геополическите разцепления, които се случват паралелно с феномена на многобройните европейски кризи (финансово-икономическа, миграционна и криза на демокрацията).

Великобритания винаги е защитавала твърдо правото си на отказ, извоювайки си, де факто, собствена автономия в рамките на ЕС и предпочитайки модела на „Европа а’ла карт“, даващ и право на „свободен избор“ в рамките на Съюза.[iv] А в условията на Брекзит, Обединеното кралство се стреми и да преговаря за участие в онези споразумения, касаещи европейската търговия, от които е заинтересована и от които би могла да извлече множество предимства.

Опитът на премиера на Великобритания Тереза Май за спасяването на неуспешната сделка с Брекзит обаче завърши този петък, когато „лидерите на ЕС я изпратиха с празни ръце, а водещ служител анонсира плановете й като „мъглявина“, както бе отразено в статия на СNN . Представянето на Мей доведе до отхвърлянето на всички нейни искания и до ускоряване на процеса на несключване на споразумение мжду Великобритания и ЕС по отношение на Брекзит, което означава и липса на т.нар. преходен период.

Според изказване на лектора по политически науки в Университета Съри д-р Саймън Узъруд, „на 29 март следващата година Великобритания ще напусне ЕС и всичко свързано с това ще приключи, а no-deal Brexit няма да спре напускането на Обединеното кралство, но от друга страна ще предизвика пълна неяснота за това, което се случва.“

Каквото и да се случи обаче, едно е ясно – след Брекзит Обединеното кралство, британската Общност на нациите, трансатлантическите отношения, европейската интеграция, а и светът, като цяло, ще открият нова страница в своето развитие.

Поглед към разширяването на ЕС – перспектива за западните Балкани. Ролята на България

Както вече бе споменато в условията на тези, до голяма степен, кризисни моменти, в които се намират лидерите сред държавите членки на ЕС, все по-често се открива перспектива пред Западните Балкани, които засега остават най-уязвимата за външни намеси част на европейския континент и бъдещето им ще окаже влияние върху цялостната линия за развитие на европейските държави. Изключително важна роля в тази насока изигра Първото Българско председателство на Съвета на ЕС, което по всяка вероятност е ключовото събитие, с което 2018 г. ще бъде запоменена в нашата страна.

Усилията положени от българската държава ще продължат до постигане на трайно съгласие от всички държави членки за разбирането, че европейската перспектива за страните от Западните Балкани е инвестиция в мира, сигурността и стабилността в Европа. По време на срещата на върха в София, проведена на 17 май тази година, беше приет пакет от мерки – т.нар. „Софийска приоритетна програма, която потвърждава още веднъж взаимния ангажимент към европейското бъдеще на Западните Балкани. Положително е, че срещата в българската столица не е поредното изолирано събитие. Основните послания от нея намериха своето място и бяха разгледани по време на срещата в Лондон в рамките на Берлинския процес в началото на месец юли. Готовност за работа за засилване на връзките и сътрудничеството със Западните Балкани беше заявена от следващите ротационни председателства, а следващата Среща на върха ЕС-Западни Балкани ще бъде организирана от Хърватия по време на нейното председателство, което предстои през 2020 г. В допълнение към казаното до тук България подкрепи и договорените инициативи за укрепване на върховенството на закона, засилване на ангажимента в областта на сигурността и миграцията, за засилване на подкрепата за социално-икономическото развитие, за увеличаване на свързаността, за програма в областта на цифровите технологии за Западните Балкани и за подкрепа на помирението и добросъседските отношения. Така страната ни постави акцент и върна вниманието върху интеграцията на страните от Западните Балкани. Това, което със сигурност може да бъде отбелязано е, че с цялостната си дейност България неизменно даде своя принос за развитието на добросъседските отношения и регионалното сътрудничество, които имат ключово значение за процеса на разширяване на ЕС. В този контекст разширяването на ЕС остава ключова политика, като главната цел е запазването на сигурността и просперитета на европейския континент. Постигнатата подкрепа за Запдните Балкани следва да остане високо в дневния ред на ЕС до постигане на крайната цел – пълноправното им членство в ЕС.

Важната роля, която имаше Българското председателство на Съвета на ЕС, показа, че то бе не само предизвикателство и отговорна задача за страната ни като посланик на Европа на международната сцена, но и национална кауза. Именно и поради тази причина положените усилия и редицата важни  събития, засягащи различни области и полтики на ЕС и преминали основно през призмата на дебата за бъдещето на Европа, доведоха до високата оценка, която българското председателство получи.

Европейски избори 2019 – Европа на нациите или на народите?

Трябва да бъде отбелязано и едно бъдещо събитие, което в до голяма степен ще отрази съществуващото политическо преструктуриране в ЕС, а именно изборите за Европейски парламент. Всъщност, Европейският парламент никога не е пораждал същата степен  на интерес като другите европейски институции като Комисията, Съвета или дори Съда на ЕС. Европейските парламентарни разисквания рядко достигат по-далеч от Брюксел или Страсбург, а избирателната активност за попълване на местата на тази европейска институция обикновено е ниска. Такива факти отдавна са цитирани като доказателство, че ЕС страда от демократичен дефицит, тъй като гражданите са недостатъчно ангажирани с управлението на европейско равнище. Сега обаче ЕС е в центъра на вътрешните политически дебати, които все повече включват екзистенциални въпроси за оцеляването на еврозоната и на целия европейския проект. Това означава, че кандидатите за изборите през следващата година едва ли ще се съсредоточат единствено върху вътрешнополитически въпроси. Силно вероятно е  за пръв път да бъде проведена обширна дискусия за бъдещето и политиките на Европа, особено в области като миграция, отбрана и сигурност, енергетика и изменение на климата, както и за отношенията с големите сили като Съединените щати и Русия.

Въпреки че детайлите около тази тема все още остават неясни, цялостното преструктуриране на европейската политическа сцена – оформено до голяма степен от отношението към Европа – изглежда сигурно. Ако изборите за Европейски парламент през следващата година спомогнат за напредък в политическото преструктуриране, това може да доведе до голяма крачка напред за демокрацията в Европа.[v]

Търговската война между САЩ и Китай

През март 2018г. станахме свидетели на първата вълна от икономически санкции наложени от САЩ и администрацията на Тръмп срещу китайската икономика. Този феномен ще остане в историята под названието „търговска война” между САЩ и Китай, която и до днес, в края на 2018 г. и почти една година след полагането на началото ѝ, остава непрекратена, а проблемът – неразрешен.

На 06.07.2018 г. администрацията на Тръмп наложи едностранно мита на китайски стоки на стойност 34 млрд долара, а сред стоките са телевизори, самолетни части и медицински уреди. Предвидено бе въпросните стоки да бъдат облагани с 25% мито при вноса им в САЩ. Това на свой ред доведе до ответни мерки от страна на Китай, като наложиха 25% мита върху вносни американски стоки на стойност от 34 млрд долара, а между стоките присъстват важни продукти като соя, автомобили и омари.

Скоро след това през септември настъпи и „етап 3” при налагането на сакнции от двете страни, често описван от медии и анализатори като най-мащбните санкции, които са налагани. САЩ заявявиха, че ще наложат 10% мита на китайски вносни стоки на стойност от 200 млрд долара, а в отговор Китай отвърнаха с 5-10% мита на стоки за 60 млрд долара, които включват над 5000 продукта.

Всички тези мерки, предприети от двата икономически гиганта, дават основанието да разглеждаме ситуацията като „търговска война”. На практика, заложена в програмата на Тръмп „ Америка на първо място”, търговската война е едно от „предизборните му обещания”, което влезе в сила и доведе със себе си катастрофални последици. От икономическите санкции страдат много производители и на двата пазара, а по същество Световната търговска организация се изправя пред прецедент да се справи с проблем от нейния калибър. СТО е организация, която има за цел да координира либерализацията на международната търговия, а с действията развиващи се през вече отминалата година и предстоящите такива през следващата 2019 г., СТО показва невъзможността си да се справи със световния проблем между двете икономически най-развити държави.

Проучване на МВФ показва, че търговската война между САЩ и Китай единствено поставя света в риск да се превърне в едно „по-бедно и по-опасно място”.[vi] Очаква се световният икономически растеж да достигне 3,7% през 2018 и 2019 г. в сравнение с предходната прогноза на МВФ от 3,9% през юли. Това намаляване на глобалния растеж отразява прогнозите за по-бавно разширяване на еврозоната, както и за сътресения в редица нововъзникващи икономики.

На фона на мрачните прогнози относно икономическото бъдеще, през началото на декември се проведе среща на държавите от Г20, на която лидерите на САЩ и Китай успяха да постигнат 90-дневно споразумение за неналагане на нови санкции една спрямо друга. Този безпрецедентен до момента ход възлага големи надежди за бъдещите търговски отношения между двата икономически гиганта.

Само преди броени дни, обаче, друго събитие между САЩ и Китай застана начело на новинарските емисии и успя да прокара въпроса „А дали това не е нов етап в търговската война?”. Става дума за задържането на финансовият директор на Huawei в Канада по нареждане на САЩ. Арестът на финансовия директор на Huawei е едно от най-сериозните действия на американската администрация срещу компанията. До момента властите в САЩ многократно са я обвинявали в използването на продукти за шпионаж, а тя самата е отричала. Според анализатори, арестът може да се окаже „прелюдия към следващи действия от САЩ срещу директори на компанията“.[vii]

Относно това какво следва оттук нататък, можем да имаме представа след този 90-дневен срок даден за решаване на противоречията между двете държави. Това, което е сигурно е, че едва в началото си, 2019 г. ще бъде белязана от историческо икономическо събитие в световен аспект, било то в положителен или отрицателен аспект.

Заключение

Така в заключение може да бъде изразено мнението, че неизбежна последица от ускоряващото се навлизане на сегашния световен ред в период на повишена турбулентност са пукнатините в неговите основи, които се очертават не само в системата на междудържавните отношения, но и във вътрешната политика на водещите глобални играчи. Естествено, тези глобални деструктивни процеси нямаше как да не засегнат и квазидържавната структура на днешния Европейски съюз. Европейските кризи се очертаха поради комбинация от вътрешни и международни политически и икономически грешки, както и от такива, които са предмет на съвместна отговорност. ЕС осъзнава, че може да се реформира сериозно и да приеме многобройните и основателни критики към него, като същевременно преосмисли международната си роля. Целта на общите усилия в рамките на дебата за бъдещето на Европа е да бъде даден нов тласък на ЕС за постигане на един ефективен съюз на демократичните общества с ясна представа за общото бъдеще, а именно за запазването на обединена и силна Европа в един по-стабилен и спокоен свят.

[i] Parenti F. M., Reorienting Europe in a changing world, Global Times, 2018, достъпна на http://www.globaltimes.cn/content/1113945.shtml

[ii] Carme C., Reforming the European Union in 2018: five proposals with some wishful thinking, 2018, CIDOB Barcelona Centre for International Affairs, достъпна на https://www.cidob.org/en/publications/publication_series/notes_internacionals/n1_187/reforming_the_european_union_in_2018_five_proposals_with_some_wishful_thinking

[iii] ANALYSIS: The revolution didn’t happen but Macron and the ‘yellow vests’ must now get serious, available on: https://www.thelocal.fr/20181209/the-worst-is-avoided-but-the-crisis-continues, last visited on December 14, 2018

[iv] McLaughlin E., Smith-Spark L., Griffiths J., No-deal Brexit looks likelier than ever after May’s summit humiliation, достъпна на https://edition.cnn.com/2018/12/14/uk/brexit-theresa-may-eu-brussels-intl/index.html

[v] 2019 European Parliament Elections Will Change the EU’s Political Dynamics, Carnegie Europe, достъпна на https://carnegieeurope.eu/2018/12/11/2019-european-parliament-elections-will-change-eu-s-political-dynamics-pub-77922

[vi] A review of China-US trade war in 2018, The Financial Express, Dec. 16, 2018 , достъпна на https://thefinancialexpress.com.bd/economy/global/a-review-of-china-us-trade-war-in-2018-1544960743

[vii] Huawei arrest is a warning shot for foreign business executives, as US makes targeting individuals a ‘top priority’ amid trade war, South China Morning Post, достъпна на https://www.scmp.com/economy/china-economy/article/2177590/huawei-arrest-fires-warning-shot-foreign-business-executives