Дълга статия в The Wall Street Journal за това как Китай създава своя собствена цифрова валута (първа такава за голяма икономика) очертава вероятното въздействие на инициативата на Пекин и стратегическите възможности, които предлага по отношение на избягването на американските блокади на своите компании. Интересен ще бъде въпросът относно как това ще засили ролята на страната в международните транзакции, като същевременно ѝ позволява да наблюдава икономиката си в реално време. [i]
Стабилните монети (stablecoins) или „цифровите валути“, свързани с конкретен актив или кошница от активи, се разглеждат от мнозина като стъпка преди въвеждането на криптовалути: централизирани и контролирани от регулатор, независимо дали става въпрос за централна банка или друг официален субект, те предлагат по-голямо разбиране на еволюцията за потребителите, които продължават да виждат зад себе си същия тип поддръжка, каквато имаха хартиените валути.
Тази подкрепа обаче в действителност е по-крехка и произволна (особено в пост-пандемични времена) от тази на криптовалутата, която издава само фиксирано количество единици въз основа на своя регулаторен алгоритъм. Това изисква своеобразен ход на сляпо и вяра, които за мнозина са трудни за разбиране: да се премине от разчитане на математика към разчитане на централизиран орган с възможност за манипулиране на стойността на дадена валута, само по себе си е предложение, което много хора все още не приемат.
Какво е значението на това, че Китай е първата голяма икономика в света, която пуска цифрова валута?
Първо, той до голяма степен елиминира способността на Съединените щати да налагат санкции и блокади въз основа на системата за трансфер SWIFT, която Вашингтон контролира, както и получаване на информация за тези транзакции. Пекин разглежда този ход като начин за увеличаване на паричния си суверенитет, защитавайки го от решенията на Белия дом.
Но в действителност идеята отива по-далеч: създаване на цифрова валута извън системата, което изисква само участието на централната банка, която я издава (и всъщност дори няма банкова сметка) и която позволява извършването на транзакции ефективно и без посредничество с китайски компании, които все повече присъстват в световната икономика, би могло да наруши огромния процент от международните транзакции, 88%, които днес се извършват в долари. Развитието на основните логистични и търговски маршрути, които Китай планира да отвори в бъдеще, може да направи това още по-логично и да помогне за стабилизирането и разширяването на китайското икономическо господство в света.
От друга страна, инициативата предлага на китайското правителство пълен контрол върху транзакциите в система с контролирана анонимност, която им позволява да знаят какви суми се преместват и къде, позволявайки разследване при откриване на измамни модели. Въвеждането на програмируема валута предлага и други степени на свобода, като вече експериментираната възможност за въвеждане на срок на валидност на някои суми, когато се стреми да стимулира икономиката. За момента Китай не планира да издава повече пари, отколкото вече има в обращение: всеки издаден цифров юан отменя своя хартиен еквивалент. Но фактът, че този елемент от неговата парична политика работи по този начин към настоящия момент, не означава, че той не може да се промени в бъдеще.
На пазар, който е развит и свикнал с използването на електронни разплащания като Китай, въвеждането на официална цифрова валута също така позволява да се намали нивото на уязвимост и рискът да зависи от частни компании за обращение на парите в ежедневието. Нещо повече, пускането на цифрова валута не е лишено от своите сложности и просто като положи усилия да я разпространява, експериментира с нейното използване и възможни проблеми, както и възможностите ѝ, вероятно ще даде на Китай важно предимство пред другите страни: по-голяма свобода на международната сцена.
Най-очевидното от тона на статията на Wall Street Journal е, че за Китай неговата цифрова валута е източник на значителни предимства – предимства, които никоя друга силна икономика не е готова да пропусне. Следователно краткосрочното и средносрочното бъдеще е повече от ясно: можем да се подготвим за сценарий с дигитални долари и евро по-скоро, отколкото по-късно. Повече от 60 държави са предприели действия за проучване на издаването на такива валути, което предполага, че за известно време те ще съжителстват не само с физическите им еквиваленти на хартия, но и с нарастващото използване на криптовалути, докато те постепенно стабилизират стойността си.
Сега сме изправени пред ситуация, която мнозина смятаха за невъзможна: нарушаване принципите на парите като разменна единица. Последствията ще бъдат огромни.
Време за промяна
Преди хиляда години, когато парите означаваха монети, Китай изобрети хартиена валута. Сега китайското правителство въвежда парични средства в цифров вид, преосмисляйки образа на парите, което може да разклати основния стълб на американската мощ.
Китайската версия на цифрова валута се контролира от централната банка, която ще емитира новите електронни пари. Пекин също така позиционира цифровия юан за международна употреба и го проектира да бъде обвързан с глобалната финансова система, където щатският долар е крал от Втората световна война. Китай възприема дигитализацията в много форми, включително парична, в опит да получи по-централизиран контрол, като същевременно си дава предимство за технологиите на бъдещето, които счита за готови за въвеждане. Това, че авторитарна държава и американски съперник пое водещата роля при въвеждането на национална дигитална валута, превръща онова, което някога е било тежка тема за теоретиците на криптовалутите, в реална тревога за Вашингтон.
Дигитализацията сама по себе си не би направила юана съперник на долара при банкови преводи между банки, твърдят анализатори и икономисти. Но в новото си въплъщение юанът, известен още като „жънминби“ (Renminbi), може да придобие собствена тежест на границите на международната финансова система.
Джош Липски, бивш служител на Международния валутен фонд, който сега е в мозъчния тръст на Atlantic Council, коментира така: „Всичко, което застрашава долара, е въпрос на национална сигурност. Това застрашава долара в дългосрочен план“.[ii]
Как работи системата?
През последните 10 години светът на дигиталните валути се дефинира от компании, колективи, а в случая с биткойн – анонимни създатели, които пускат проекти в интернет и създават богатство привидно от нищото. Някои от тях са невероятно успешни. Пазарната капитализация на биткойните например е по-висока от тази на Facebook, Tesla, Samsung, Visa, JP Morgan Chase и Walmart.
Но докато тези валути спомогнаха за възвестяването на епохата на дигиталните пари, националните държави се тревожат, че нерегулираната и неконтролируема валута може да попречи на способността на централната банка да поддържа обменната единица на дадена държава стабилна.
Това доведе до рязко увеличение на броя правителства, които проучват възможността за изграждане и пускане на собствени цифрови валути, наричани общо „цифровa валутa на Централната банка” или “CBDC” (Central Bank Digital Currency).
Докато броят на страните, активно проучващи контролирана от държавата цифрова валута, непрекъснато нараства, има една голяма, индустриализирана държава, която изпреварва с години своите съперници – Китай. Китайската държава работи върху собствената си цифрова валута от 2014 г.
При тестове през последните месеци, над 100 000 души в Китай са изтеглили приложение за мобилен телефон от Централната банка, което им позволява да харчат малки предоставени от държавата „финансови подаръци“ под формата на дигитални пари в брой при търговци, включително китайски търговски обекти на Starbucks и McDonald’s.
Но защо Китай толкова бързо въведе цифровия юан и защо други страни се опитват да направят същото?
От гледна точка на потребителя, това е по-скоро като съществуващите в Китай търговски цифрови методи за плащане, като Alipay и WeChat Pay – потребителите изтеглят цифрови портфейли, в които могат да съхраняват средствата си и които генерират QR код, който може да бъде сканиран от платежни терминали в магазините.
Цифровият юан е предназначен да замести пари в обращение, като монети и банкноти, а не пари, депозирани дългосрочно в банкови сметки.[iii]
Търговските банки ще имат роля в разпространението на цифровата валута сред потребителите и за да направят това, те трябва да депозират точно същия размер на своите резерви в китайската народна банка като дигиталния юан, който разпространяват.
За разлика от криптовалутите като биткойна, дигиталният юан няма да използва блокчейн – разпределена технология на регистъра, която позволява транзакциите да бъдат валидирани без необходимост от банки. Предпоставката за CBDC е да се създаде цифров еквивалент на физическа валута, който е сигурен и уникален – всеки „тоукън“, издаден от правителството, ще има уникален идентификатор, подобно на съществуващите банкноти. В същото време се цели избягването на проблемите, които идват с физическото печатане, съхранение и транспортиране на хартиени пари в съответната страна.
В САЩ търговците на дребно губят около 40 милиарда долара годишно поради кражба на банкноти. Междувременно американската хазна губи поне 100 милиарда долара годишно заради парите в брой.[iv]
Вече има повече от дузина държави, които изследват свои собствени версии на CBDC. Великобритания, Канада, Уругвай, Тайланд, Венецуела, Швейцария, Швеция, Сингапур и Русия, например, са на различни етапи на развитие. Според Bloomberg, т.нар. пясъчен долар на Бахамската централна банка стартира миналата година и вече се приема в магазините в столицата Насау. Bloomberg идентифицира още четири държави – Южна Африка, Индия, Пакистан и Тайланд, с конкретни планове за скорошно пускане на собствени официални криптовалути. Подобно на някои други мобилни плащания, официалните блокчейн валути имат способността да достигат до онези, които не разполагат с банкови сметки, което ги прави интересни за развиващия се свят.[v]
Венецуела например вече е внедрила собствена криптовалута, наречена Petro. Твърди се, че тя е обвързана с цената на петрола и редица други стоки, въпреки че напоследък това твърдение бе оспорено. Докато Petro се използва от няколко години, досега навлизането му сред венецуелците е минимално и повечето много бързо го обменят за щатски долари и стоки и услуги.
Защо страните са толкова заинтересовани от изграждането на CBDC?
Мотивите в различните държави защо CBDC е толкова привлекателна концепция варират. В случая с Венецуела е общоприето правителството да го разглежда като начин за заобикаляне на санкциите, наложени от САЩ, което му позволява да има достъп до международните финансови пазари.
Русия също вижда CBDC като начин за водене на бизнес без международен надзор.
Друга причина, поради която правителствата се интересуват от изграждането на собствена цифрова валута, е за да се предпазят от прекомерна зависимост от банките за управление и контрол на паричното предлагане.
В сегашната парична система банките са неразделна част от работеща икономика. Те разпределят пари на гражданите, бизнеса и предоставят кредитни улеснения, за да позволят вземане и отпускане на заеми. Когато обаче тези банки попаднат в беда, те могат да застрашат стабилността на страната.
По време на финансовата криза през 2008 г. централните банки по целия свят подпомогнаха банковия сектор, за да предотвратят колапса на световната икономика. Ако банките фалират, средствата за придвижване на пари щяха да си отидат заедно с тях. CBDC може на теория да позволи на правителството да поеме по-активна роля в предоставянето и разпределението на пари в цялата икономика и да намали зависимостта на страната от частни институции, за да запази развитието и стабилността.
Друга причина е наблюдението и контролът: нещо, което китайската държава вижда като основен принцип на собствените си усилия за стартиране на CBDC.
Уникални характеристики на китайския юан
Цифровият юан е програмируем, което позволява на Пекин да създаде редица нови методи за стимулиране на потребителските разходи. При тестовете на юана до сега бе даден срок на годност, за да насърчат потребителите да го похарчат бързо. Валутата също може да се проследи, което позволява на и без това значителната инфраструктура за държавно наблюдение на Китай да наблюдава още по-детайлно своите граждани.
Аргументът на Пекин е, че паричните средства и монетите не са лесни за използване, лесно се фалшифицират и поради тяхната анонимност могат да бъдат използвани за незаконни цели.
На свой ред, анализът на данните от цифровия юан може да помогне на централната банка да улови незаконни дейности. Китайската държава наблюдава своите граждани повече от която и да е друга: тя разполага стотици милиони камери за разпознаване на лица, за да наблюдава населението си, като понякога ги използва за налагане на глоби за дейности като дребно хулиганство. Дигиталната валута ще позволи издаването и събирането на глоби веднага щом провинението бъде открито.
Разбираемо е, че разпространението на юана предизвика безпокойство сред някои от китайските граждани и експерти. Специалисти коментират, че количеството парични потоци през китайската икономика се е увеличило с 10% през 2020 г., тъй като гражданите виждат паричните средства като средство за предпазване на очите на централната банка от транзакции.
Плановете за национално пускане на валутата все още не са обявени, а китайската анализаторска компания Citic Securities смята, че ще отнеме няколко години, докато цифровият юан замени 10% от всички физически пари в Китай.
Но докато Китай продължава напред с плановете си, основният му икономически съперник САЩ все още е на фаза „изследвания“. Така няма съмнение, че цифровият юан има амбиции далеч отвъд своите граници и че прилагането му в бъдеще може да бъде заплаха за господството на щатския долар като резервна валута и разменна монета при всички сделки.
[i] Areddy, James, China Creates Its Own Digital Currency, a First for Major Economy, The Wall Street Journal, April 5, 2021, достъпна на https://www.wsj.com/articles/china-creates-its-own-digital-currency-a-first-for-major-economy-11617634118
[ii] Anxiety in the US as China Creates the First Major Digital Currency, The Street, April 5, 2021, достъпна на https://www.thestreet.com/mishtalk/economics/anxiety-in-the-us-as-china-creates-the-first-major-digital-currency
[iii] In a first for major economy, China creates its own digital currency, Times of India, April 6, 2021, достъпна на https://timesofindia.indiatimes.com/business/international-business/in-a-first-for-major-economy-china-creates-its-own-digital-currency-report/articleshow/81935621.cms
[iv] Hussey, Matt, What Is China’s Digital Currency and Why Are Others Racing To Do the Same?, April 9, 2021, достъпна на https://decrypt.co/65973/what-is-chinas-digital-currency-and-why-are-others-racing-to-do-the-same
[v] Buchholz, Katharina, China First Major Economy to Issue Digital Currency, Statista, April 6, 2021, достъпна на https://www.statista.com/chart/24571/central-bank-digital-currencies-around-the-world/
