Всичко започна първоначално преди около година на голямото технологично изложение CES 2018 в Лас Вегас. Тогава шефът на американския клон на Huawei Ричард Ю се отклони от сценария на презентацията си, за да сподели това, че китайският мобилен гигант не е успял да доведе до край сключената по-рано сделка да предлага продуктите си чрез големите американски оператори. В основата на това оплакване стои политическия натиск, упражняван от американските законодатели в Конгреса върху компании като AT&T и другите оператори. Правейки бизнес с Huawei, американските телекоми поставят под заплаха важните си обществени поръчки от Вашингтон. Поради това, развоят беше преодпределен и днес нито един продукт на Huawei не може да се закупи от магазините на големите мобилни оператори отвъд Океана. Желаещите да ползват някои от най-актуалните модели трябва да прибягват до алтернативи като онлайн магазини или собствения уеб сайт на Huawei, след което да активират сами телефоните и таблетите си.

Ситуацията се влоши още повече, когато Мън Ванчжоу, главен финансов директор и заместник-председател на компанията – бе арестувана във Ванкувър на 1 декември. Арестът стана по искане на американските власти с обвинението, че Huawei е нарушила търговското ембарго срещу Иран. Този акт се превърна в голям международен инцидент и сега Пекин обвинява Вашингтон, че зад атаката срещу компанията стоят политически и икономически интереси.[i]

САЩ активно лобират и сред съюзниците си в Европа, а и другаде, за това да спрат да работят с Huawei, особено ще се отнася до плановете за предстоящото разгръщане на 5G мрежите в световен мащаб. До голяма степен усилията на Белия дом се увенчаха с успех. Големият френски оператор Orange се отказа да ползва продукти на Huawei при изграждането на своята 5G мрежа, а немският гигант Deutsche Telekom обяви, че ще преразгледа всичките си покупки на китайско оборудване.

Дори гигантската сделка на стойност 26.5 милиарда долара за сливането между американските оператори Sprint и T-Mobile може да бъде застрашена тъй като японската SoftBank, която е мажоритарен акционер в Sprint, има близки отношения с Huawei. Ако администрацията на Тръмп официално обяви сделката като заплаха за националната сигурност, сливането може да не се осъществи.

Но какво всъщност означава всичко това за САЩ и Китай и какво е бъдещето на китайската електроника отвъд океана?

Технологичните отношения между Пекин и Вашингтон са доста комплексни. Това се подсилва от факта, че Huawei не просто произвежда смартфони, а също е гигантски производител на телекомуникационно оборудване, който участва активно в изработката на глобалните 5G стандарти, които ще определят облика на комуникациите през следващото десетилетие.

Това обаче далеч няма да стане гладко, особено ако Сенатът приеме предложението на републиканеца Майкъл Конуей от щата Тексас, което забранява на всяка американска правителствена агенция да има каквито и да било бизнес отношения с Huawei, ZTE и други подобни китайски компании. В основата си, този проектозакон твърди, че Huawei и ZTE споделят чувствителна информация с Пекин и че китайските служби за сигурност имат достъп до комуникациите на частните американски компании именно чрез оборудването на Huawei и ZTE. Разбира се, двете китайски компании упорите отричат обвиненията още откакто Вашингтон за пръв път ги повдигна още през есента на 2012 г. Към момента все още не е имало съществено доказателство за шпионаж от страна на двете компании, а Комисията по разузнаване към Сената също не е представила достатъчни основания за това.

Пекин и Вашингтон в един танц без край

Няма съмнение, че като двама от най-големите играчи на световната сцена, отношенията между Китай и САЩ са динамични и многообразни и далеч не винаги конструктивни. Също така е ясно, че Китай притежава един от най-развитите апарати за сигурност в целия свят, конкурирайки тези на Русия, САЩ и другите големи западни държави. Точно както американското разузнаване редовно следи какво се случва в много държави, службите за сигурност на Китай също работят за националните интереси на страната. Какво обаче е решението в тази икономическа и политическа реалност? Пълното спиране на китайско оборудване и на бизнес отношения с китайски компании ще бъде възможно както от практическа, така и от финансова гледна точка.

През 2017 г. американският износ за Китай възлиза на 116 милиарда долара, докато стойността на китайският експорт в САЩ е 463 милиарда долара – това правя общият търговски дефицит за годината 347 милиарда долара. Американският дълг към Китай, финансиран с държавни облигации, е 1.2 трилиона долара. Именно това федерално финансиране държи лихвите в САЩ ниски. Ако Китай спре да купува облигации, лихвите ще скочат и това би могло да хвърли целия свят в глобална рецесия. Това не е в интерес нито на САЩ, но нито и на Китай, тъй като потребителите ще започнат да купуват по-малко китайски износни стоки. Пекин не може да си поиска обратно този дълг от 1.2 трилиона, тъй като това ще помрачи докрай всякакви възможни отношения с Вашингтон.[ii]

Именно такива са икономическите реалности. САЩ и западният свят като цяло са най-добрият клиент на Китай, заедно със собствения му домашен пазар. Пекин очевидно няма изгода и желание да застраши този модел, независимо какви са собствените му интереси за сигурност.  Ако наистина се установи, че Китай използва изнасяната потребителска електроника, за да шпионира американски граждани и компании, последиците за азиатската страна ще бъдат катастрофални. Това не е само ще срине нейния износ към САЩ и всяка друга страна, с която търгува, но и ще помрачи драстично репутацията на Китай на международната сцена, хвърляйки глобалната търговия в хаос.

Made in China не е просто етикет

Huawei е един от най-големите производители на смартфони и мрежово оборудване в света. Компанията е в основата на амбициите на Китай да намали зависимостта си от чуждестранни технологии и да се превърне в иновационен център. Страната вкарва стотици милиарди в своя план „Произведено в Китай 2025“, който има за цел да направи Китай световен лидер в индустрии като роботика, електрически автомобили и компютърни чипове. Въвеждането на 5G безжична технология, която зависи от Huawei, е основен приоритет.

Междувременно Съединените щати ясно заявиха, че възнамеряват да се противопоставят на нарастващата технологична мощ на Китай, за да запазят американското господство.

„През 20-ти век стомана, въглища, автомобили, самолети и кораби – и способността да произвеждат стоки в масови количества – бяха източниците на национална мощ“, казва Джеймс Андрю Луис, директор на програмата за технологична политика към Центъра за стратегически стратегии. и международни изследвания във Вашингтон. „Основите на сигурността и властта днес са различни. Възможността за създаване и използване на нови технологии е източник на икономическа сила и военна сигурност“.[iii]

Истината е, че китайските компании са отговорни не само за производството, сглобяването и доставките на части и продукти в чужбина. Те също формират голяма част от цялостната верига за доставки на електронни компоненти, използвани в почти всяко електронно устройство, произведено по целия свят.

Става въпрос за всякакви неща, които не са само смартфони и мобилни устройства, но и джажди от концепцията за Интернет на нещата (IoT), големи уреди, медицински изделия, автомобили, дори космически кораби.

Ако продуктът има в него полупроводници, има голям шанс те да дойдат от Китай. Да, има и други страни, които произвеждат продукти с полупроводници и електроника, като Япония, Корея, Тайван, Сингапур, Виетнам, Малайзия и, разбира се, европейските и южноамериканските нации. Но те също използват китайски фирми като не само доставчици за определени неща, но и за частично и окончателно сглобяване, защото е много по-евтино да се направи там.

И така, какво можем да направим? Това, което не можем да направим, е да забраним на американските фирми да правят бизнес с китайски компании или чуждестранни фирми, които използват китайски продукти само защото съществува подозрение, че могат да използват продуктите си, за да ни шпионират.

Можем да наложим вътрешен контрол върху обществените поръчки на определени видове продукти и да проверим строго мониторинга и тестването на нещата преди да се използва в държавните агенции, но това е всичко. Няма практически или законодателен начин Китай да се извади от продуктите, които се внасят в САЩ или Европа. Подобни усилия биха имали обратен ефект.

Като се има предвид това, заплахата от използването на нашите устройства и на мрежите на самите оператори, за да се извършва чуждестранна шпионска дейност, е много реална – но Китай не трябва да бъде единствената страна във фокуса на загрижеността. Държави с опасни режими като Северна Корея и злонамерените и престъпни групи, които искат финансова печалба, са наистина това, за което международната общност трябва да се притеснява.

Необходими са съгласувани международни усилия

Считам, че трябва да се положат международни усилия за наблюдение и сертифициране на потребителската електроника, за да можем по-добре да разберем естеството на тези заплахи и след това да предприемем подходящи действия, когато такива уязвимости бъдат открити.

Софтуерните разработчици, големите технологични фирми и дори добронамерените хакерски общности вече полагат неформални усилия да наблюдават вградени операционни системи и приложения за потенциален зловреден софтуер. Към днешна дата те вече са свършили много добра работа при откриването на важни уязвимости и зловреден софтуер за сигурност, но можем да подобрим това, като въведем ясни правила и стандарти за проверка, като правителствата споделят информация помежду си и като финансираме създаването на специални организации – всичко това, като част от цялостния международноправен ред и с изричното усилие за увеличаване на надлежната проверка при анализа и мониторинга на софтуера, с който работи потребителската електроника.

Това трябва да продължи, но трябва да отидем по-дълбоко към същината на проблема. Истинските проблеми биха били свързани с експлойти и зловреден софтуер извън обхвата на стандартните проверки. Това са пробойни, които не биха били открити в приложения или операционни системи, а в компонентите, като например фърмуер, или заложени в самите полупроводници (като чип за комуникация на базовата лента). които не биха били открити нормално.

Досега такива спонсорирани от държавата злонамерени програми или експлойти никога не са били откривани в полупроводникови елементи, произхождащи от Китай, или поне такова откритие никога не е било потвърдено. Всичко, което сме получили досега, е обвинение по сигнал на Bloomberg, че някои сървърни системи на SuperMicro имат чип, който прихваща и препраща мрежовия трафик от центровете за данни на 30 американски корпорации, включително Apple. Досега е доказано, че това е категорично невярно както от SuperMicro, така и от самите Apple и Amazon.[iv]

Единствените сравнитними открития, които са били идентифицирани ясно в последно време, са експлойтите Spectre и Meltdown в процесорите Intel, AMD и ARM, които са категоризирани като непреднамерени, но използващи архитектурни недостатъци и често срещани проблеми, свързани с модерния дизайн на микропроцесорите – и нямащи нищо общо с Китай.

Трябва ли да се притесняваме, че Китай планира някакъв глобален план за източване на всички наши данни и че иска да проникне в централите на чужди правителства и корпорации, използвайки неоткриваем зловреден софтуер, вграден в основните компоненти на потребителската електроника, продавана в тази страна?

Краткият отговор е „Не“. На теория има шанс това да се случи и трябва да сме бдителни и да положим максимални усилия да следим, че това не се случва, но не можем да се занимаваме само и единствено с това и да търсим виновен на всяка цена.

Нека западните потребители да решат сами кои продукти искат да купят. Законодателство, което предотвратява конкуренцията, е не само глупаво и непродуктивно, но и поставя гражданите на тези страни в неизгодно положение, като не им позволява да купуват евтини продукти, които други държави могат свободно и лесно да получат.

Трябва ли да бъде разрешено на потребителите да купуват китайски марки телефони в САЩ? Наистина ли Конгресът и администрацията на Тръмп се намесват в основните принципи на капитализма? Тези въпроси може би още нямат ясен отговор, но търсенето му не бива да се превръща в начало на нова студена технологична война.

[i] Horowitz, Julia, Huawei arrest: This is what the start of a tech Cold War looks like, CNN, December 9, 2018, достъпна на https://edition.cnn.com/2018/12/08/tech/huawei-cfo-tech-cold-war/index.html

[ii] Perlow, Jason, Paranoia will destroy us: Why Huawei and other Chinese tech is not spying on Americans, ZDNet, December 18, 2018, достъпна на https://www.zdnet.com/article/paranoia-will-destroy-you-why-chinese-tech-isnt-spying-on-us/

[iii] Lewis, James, How 5G Will Shape Innovation and Security, Center for Strategic and International Studies, December 6, 2018, достъпна на https://www.csis.org/analysis/how-5g-will-shape-innovation-and-security

[iv] Cimpanu, Catalin, Super Micro trashes Bloomberg chip hack story in recent customer letter, ZDNet, October 23, 2018, достъпна на https://www.zdnet.com/article/super-micro-trashes-bloomberg-chip-hack-story-in-recent-customer-letter//