Миграцията със сигурност е един от най-големите проблеми за Европейския съюз и държавите-членки не са намерили реално структурно дългосрочно решение за това как да се справят с въпроса. Гледайки цифрите, в сравнение с последните години Европейският съюз понастоящем не е изправен пред голям проблем с външната миграция. Това, пред което обаче несъмнено е изправен, е голям вътрешнополитически проблем за подобна миграция. Месечните „нередовни пристигания“ в ЕС от Близкия изток и Африка всъщност са паднали доста от 2015 г. През май тази година те са намалели с 96% от пика си през октомври 2015 г. В зависимост от събитията, 2018 г. понастоящем е на път да отчете най-ниските общи нелегални мигранти в Средиземно море в продължение на четири години.
Политиката по проблемите на миграцията е съвсем друг въпрос. Тя следват отделен път. Австрия и Италия през последните месеци избраха твърди правителства, за да се присъединят към източния блок на Полша, Унгария, Чешката република и Словакия, за да се противопоставят на бежанците и да се обявят против всяка квотна система на ЕС. Коалиционното правителство на Германия също е под огромен вътрешен натиск, за да предприеме много по-строг подход, отколкото в миналото.
От гледна точка на Великобритания, срещата на върха на ЕС в Брюксел през юни 2018 г. трябваше да бъде крайъгълен камък в процеса „Брекзит“. В действителност, Съветът на ЕС едва обсъждаше Брекзит. Имаше кратка реч в първата вечер на Тереза Май и дискусия сред петнадесетте в петък, които създадоха още по-кратко, макар и особено негативно, комюнике. Трудните въпроси за Брексит са отложени. Вместо това проблемът, който принуди 28-те национални лидери да се противопоставят помежду си не беше Брекзит, а миграцията.
Много бе важно ЕС да постигне сделката си тази седмица. Ако не го направи, това би означавало безсилието на Съюза в лицето на външната миграция и на предизвикателството, което тази миграция е хвърлила върху почти във всяка държава-членка. Това би могло да доведе и до свалянето на правителството на Ангела Меркел, което ще отвори вакуум в ЕС в навечерието на потенциално враждебното посещение на Доналд Тръмп в Европа следващия месец и може би също така да предизвика ефект на доминото за затваряне на националните граници, което ще срине Шенгенската система за свободно пътуване.[i]
Дали сделката ще издържи, дали ще работи или ще започне да излга на показ още повече проблеми по миграционния въпрос, все още е дълбоко съмнително. Много е трудно да сме уверени, че някое от тези неща ще се случи. В комюникето на срещата на върха може да казва, че въпросът е един за Европа „като цяло“, но практическата действителност е, че различията са пренебрегвани, а не решени. Многобройните принципи на солидарността на ЕС бяха очевидни най-вече поради липсата им в изказвания с особена неяснота.
Съществено е, че 28-те държави продължават да не искат да споделят бремето на бежанците. Изискванията на Италия не стигнаха до никъде поради очевидните централноевропейски възражения (подкрепени от Великобритания). Вместо това, оплакванията на Рим в крайна сметка бяха „изтъргувани“ от доброволна система от нови „контролни центрове“ в онези държави, които желаят да им позволят, в която ще бъдат обработени претенциите на спасени мигранти. Имаше обаче доста малко подробности по реалната техническа страна на нещата и позицията на хуманитарните НПО-та беше до голяма степен пренебрегната.[ii]
Отговорът на настояването на Ангела Меркел, че всички държави-членки трябва да се ангажират да предприемат „всички необходими вътрешни законодателни и административни мерки“ за предотвратяване на това бежанците да навлязат във вътрешните граници на ЕС, за да стигнат до Германия, е също толкова проблематичен.[iii] Въпреки че Гърция изглежда склонна да работи с Германия по този въпрос, е малко вероятно Италия, по-специално, да направи това, което Берлин иска. Облекчението за германския канцлер може да не трае дълго, особено предвид, че Тръмп и без това е взел Германия на прицел в реториката си за търговията и военните разходи.
Оправдан скептицизъм
В момент, когато споровете за оказване помощ на спасителните съдове с мигранти показват, че европейското сътрудничество е на доста ниско равнище и в момент, когато противопоставянето на приемането на мигранти е по-активно от всякога, мерките, обявени в споразумението на ЕС, изглежда неясни и далеч от единодушно съгласие.
Какво точно казва споразумението? Ще подобри ли условията за хилядите хора, които се опитват да влязат в Европа? Ще успее ли да спре онези, които носят радикални нагласи и представляват заплаха за обществената сигурност на континента? И ще преодолеят ли страните-членки различията поне дотолкова, че да проведат обща и взаимна политика по въпроса? Въпросите днес със сигурност са повече от категоричните отговори.
„Районите за регионално разтоварване“ са сред основните препятствия. Това все още е неясно описана концепция, която според споразумението трябва да бъде „бързо проучена“. За да се предотвратят пресичанията в Средиземноморието, мигрантите, спасени в морските води извън Европа, могат да останат на тези места в сътрудничество с две агенции на ООН.
Проблемът обаче е, че досега никоя трета страна не е предложила да бъде домакин на такива места, за да приема мигранти, които са били спасени в международни води. Съществува още и въпрос за това как да се прави разграничение между нелегалните мигранти и допустимите кандидати за убежище, които влизат в ЕС съответствие с международното право.
Тази конкретна мярка – и всъщност споразумението като цяло – представляват „истинско фиаско“, смята Патрик Мартин-Жение, специалист по европейска политика в Sciences Po в Париж. „Съгласни сме, че не можем да се съгласим по нищо – и тогава искаме Европейският съвет и Европейската комисия да разгледат тази идея за платформи за регионално сваляне на плавателни съдове извън Европа; нещо, което никой не иска, било то Либия, Алжир, Мароко или Албания“, каза той.[iv]
Тиери Аллафор-Дювергер, генерален директор на „Лекари без граници“, изрази подобно мнение:
„Имаше планове да се създадат центрове в Нигер и те не сработиха; ние аутсорсваме всичко и не се опитваме да намерим европейски решения на тези проблеми.“
В очите на Ив Паскуа, преподавател, специализиращ в областта на миграцията в Университета в Нант, тази идея би могла да бъде пътят напред, „но ако и само ако хората в тези центрове имат същия достъп до процедурата за предоставяне на убежище, както тези, които имат, когато достигна Европа“.
„Но механизмът няма да работи, ако създадем центрове, които отхвърлят 99 процента от молбите за убежище“, казва той. „Хората все пак ще се опитат да влязат в Европа незаконно през Средиземно море чрез банди от контрабандисти“.[v]
Нова победа за Централна Европа
Централноевропейските лидери приветстваха срещата на високо равнище на ЕС, която няма да ги задължава да приемат бежанци, а балканските държави настояват, че няма да бъдат домакини на големи миграционни лагери на фона на планове за „платформи за слизане“ извън блока.
Споразумение, постигнато в ранните часове на петък, 29 юни, предвижда създаването на „контролирани центрове“ в държавите-членки на ЕС, които желаят да ги приемат, където молбите за убежище на мигрантите могат да бъдат оценени, за да се разделят вероятните бежанци от така наречените икономически мигранти. изпратен вкъщи.
Лидерите на ЕС подкрепиха също така призива „бързо проучване на концепцията за платформи за регионално сваляне на кораби в тясно сътрудничество със съответните трети държави“ и агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) и миграционната агенция (МОМ).
Северноафриканските държави се смятат за най-вероятните места за такива съоръжения, които са призвани да ограничат потока от мигранти, прекосяващи Средиземноморието в Италия, но балканските страни се притесняват, че те биха могли да бъдат възможни места вследствие на рязкото нарастване на мигрантите в региона.
В публикация във Facebook, озаглавена „След битката“, унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че е „уморен, но и доволен“ след „голяма победа“ за така наречената Вишеградска група, включваща Унгария, Полша, Словакия и Чехия.[vi]
„Заплахата беше върху нас, че ще започнат преселването на мигранти в европейски държави от бежанските лагери, които ще бъдат създадени. Успяхме да отблъснем това предложение и одобрихме позицията си, което ясно гласи, че никой не може да бъде преселен в друга държава без съгласието на страната-домакин“, добави той.
„Така Унгария няма да стане имигрантска страна; Унгария ще остане унгарска страна.“
Сделката призовава ЕС да увеличи ресурсите на европейските гранични сили Frontex, като предостави на службата повече финансови ресурси и по-широк мандат. Тя също така планира да засили подкрепата за либийската брегова охрана и призовава „всички кораби, опериращи в Средиземно море“ да „спазват приложимите закони и да не възпрепятстват операциите на либийските брегови охранители“. Това се прие особено добре от Италия и Малта.
Между реалните нужди и политическите игри
ЕС-28 не е изправен не толкова пред миграционна криза. Той е изправен пред политическа криза. Ще бъде ли преодоляна тази криза – миграционна или политическа? Изглежда съмнително, особено в момент, когато Австрия, в полза на рестриктивна политика по отношение на приемането на мигранти, поема ротационното председателство на ЕС през юли. Ръководителите подкрепиха плановете за поставяне на повече средства и ресурси в контрола по външните граници и се съгласиха да създадат „центрове за обработка“ извън Европа. Но остава да се види дали тези ангажименти са ефективни и дали ще получат финансиране. Това беше една много фрапираща среща на върха с дълбоко разминаващи се позиции и може да сигнализира началото на по-фрагментиран Съюз, а не такъв, който успя да се отдръпне от опасния ръба. Опитът на Италия да блокира заключенията на всяка среща на върха по всяка тема, освен ако нейните искания за контрол на миграцията са удовлетворени, може би са се възприели добре сред избирателите у дома. Но те сигнализираха още, че дори и когато се изграждат стени около Европа, вътре между тях също има толкова нерешени проблеми, колкото и отвъд.
От всички тези противоречиви позиции и центробежни сили обаче възникна и нещо нееднозначно положително – Европа приема, че има проблем с досегашната политика на отворени врати и е готова да го дискутира. Ангела Меркел стана номиналният архитект на миграционната политика още през 2015 г., когато реши да разреши достъп до страната на над 1 милион мигранти като необходима стъпка, за да помогне на своите европейски съседи. Тази политика на отворени врати оттогава беше критикувана от все по-голям брой вътрешни депутати, включително много от нейните собствени редици. Днес тя е морално и материално изчерпана и Европа се нуждае от нова позиция, която да гарантира преди всичко европейските интереси.
[i] The Guardian view on the EU migration deal: fault lines in the fortress, достъпна на https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/jun/29/the-guardian-view-on-the-eu-migration-deal-fault-lines-in-the-fortress
[ii] EU ‘migration summit’: big on promises, short on detail, EU Observer, достъпна на https://euobserver.com/migration/142243
[iii] Europe’s migration crisis is ‘make-or-break’ for the EU, Germany’s Merkel says, CNBC, достъпна на https://www.cnbc.com/2018/06/28/europes-migration-crisis-is-make-or-break-for-the-eugermanys-mer.html
[iv] EU migration deal ‘agrees that they don’t agree on anything’, France 24, достъпна на http://www.france24.com/en/20180630-eu-migration-deal-france-italy-greece-visegrad-refugees-macron-conte-salvini
[v] Пак там
[vi] Orban calls EU migration deal ‘great victory’ for central Europe, Irish Times, достъпна на https://www.irishtimes.com/news/world/europe/orban-calls-eu-migration-deal-great-victory-for-central-europe-1.3548541
