Китай инвестира девет пъти повече в Европа, отколкото в Северна Америка, в опит за диверсификация на своята външноикономическа политика. През първата половина на 2018 г. китайските преки инвестиции в Европа са скочили драстично и възлизат на 20 милиарда долара.[i] В същото време Пекин либерализира все повече и собствените си ограничения, така че да привлече чуждестранните финансови интереси на своя територия.
Управляващата комунистическа партия в Китай удвои плановете си да реформира държавния сектор чрез смесица от пазарни промени и целенасочена подкрепа в опит да намали неефективността и да доминира в някои икономически сфери. Последният стремеж в тази насока включва значително разтърсване на структурите на собствеността и внедряване на частен капитал в сектора.
Държавните предприятия все повече придобиват дялове в частни компании, включително фирми, в които правителството разглежда като стратегически сектори. Инвестициите в частни компании в сектори като финансите, възобновяемата енергия и изкуствения интелект също са средство за държавните предприятия да преследват по-висока възвращаемост и да се преместят от западащи отрасли като производство от нисък клас.
„Дългосрочният растеж на световната икономика ще дойде от Китай“, категоричен е анализаторът Джереми Шварц от WisdomTree.[ii] Той очаква да види забележителен растеж в сектора за потребителска електроника в Китай за следващите пет до десет години, докато страната се преориентира към икономика с по-голям акцент върху крайните потребители.
В момента Китай изсипва огромни ресурси в технологичния сектор. Правителството иска 5G мрежите да бъде разгърнати в голям търговски мащаб до 2020 г., а големите оператори в Китай бързо обещаха да постигнат тази цел. Сега може би е най-доброто време да инвестираме в компании като Tencent и Alibaba, чиито акции временно спаднаха заради ескалиращата търговска война, която не показва признаци на забавяне.
Така Китай бавно изпълнява обещанията си да отвори икономиката си за чужденци, тъй като протичащата търговска война със САЩ насочва вниманието на Пекин върху това как се прави бизнес в втората по големина икономика в света.
Това е възможност за компании като Goldman Sachs Group Inc. и BP да се разширят в пазар с 1,4 милиарда потребители. Сред промените, много от които вече бяха обявени от Пекин, ще бъдат премахнати ограничения върху чуждестранната собственост на банките, ограниченията на собствеността върху брокерите и застрахователните компании ще бъдат премахнати през 2021 г., а през 2022 г. за производството на леки автомобили. Страната ще отвори и части от своя сектор за добив и обработка на суровини. В изключително важен за компании като Bayer AG и KWS Saat Se ход, Китай прекрати ограничението върху чуждестранната собственост на компании, които отглеждат и продават семена, с изключение на пшеница и царевица. По-рано на чуждите компании не беше позволено да вземат контролен дял в съвместни предприятия. Пекин също така премахна ограниченията за вътрешни покупки и продажби на едро на ориз, пшеница и царевица. На чужденците все още ще бъде забранено да развъждат и произвеждат генетично модифицирани култури, добитък и риба.
Либерализацията на енергийния сектор е най-голямата стъпка напред
Пекин премахнаи правилото, че китайските партньори трябва да заемат мажоритарен дял в изграждането и експлоатацията на електропреносните мрежи, в съответствие с по-широката реформа на енергийния сектор, тъй като правителството се бори да намали свръхкапацитета и неефективността.
„Стимулирането на притока на всякакви форми на капитал в сектора е естествена стъпка за реформата на китайската енергетика“, коментира Тиан Миао, анализатор от Everbright Sun Hung Kai Co. от Пекин. „Реформите на китайската власт през последните няколко години насърчиха по-голяма прозрачност по структурата на разходите на операторите на мрежи и пазарната роля в разпределението на електроенергията“.[iii]
Това може да бъде един атрактивен сектор за дългосрочни инвеститори, които искат да разнообразят пазарите и да се възползват от силния икономически растеж на Китай. Въпреки това чуждестранните инвестиции в електропреносните мрежи няма да бъдат значителни в близък до средносрочен план. Това е така, защото секторът е доминиран от двама оператори – State Grid Corp., една от най-големите компании в света, и China Southern Power Grid. От друга страна, перспективите за възвръщаемост на инвестициите в сектора все още не са ясни на фона на продължаващите реформи. Междувременно, компании като Exxon Mobil Corp., Royal Dutch Shell Plc и BP ще могат да инвестират повече в бензиностанции, след като правителството прекрати правилото, че китайски партньор трябва да притежава мажоритарен дял във верига с повече от 30 обекта.
Завой към електрически коли с чужда помощ
Китай си е осигурил 21,7 милиарда евро инвестиции през изминалата година за производство на електрически автомобили, докато Европа е осигурила само 3,2 милиарда евро.[iv] Китай произвежда само една трета повече е-коли от Европа (23,5 милиона леки пътнически автомобила са произведени през 2017 г. срещу 17 милиона в Европа) и по този начин размерът на пазара не може да обясни огромното несъответствие между инвестициите. Амбициозната нова автополитика на Китай, която изисква автомобилните производители да произвеждат електрически автомобили на нейна територия, е ключов двигател на инвестициите в е-коли, който в момента липсва в Европа.
Германският автомобилен производител BMW вече поема мажоритарния дял в съвместното си предприятие в Китай и инвестира 3 милиарда евро в заводите там, като подчертава значението на китайския пазар, тъй като компанията се готви да отговори на повишеното търсене на електрически автомобили.
Освен това, BMW ще инвестира в нови и съществуващи съоръжения в Шънян, като увеличава производствения капацитет на 650 000 автомобила годишно от началото на 2020 г. Заводът там е произвел 400 000 автомобила миналата година. Едно ново предприятие ще може да произвежда изцяло електрически, частично електрически и конвенционални превозни средства на една и съща линия.[v]
Китайското правителство издаде нова разпоредба за електрически превозни средства, която използва система от кредити, за да накара производителите на автомобили да увеличат дела си в електрическите и хибридните автомобили. Политиката се очаква да увеличи броя на електрическите превозни средства на най-големия автомобилен пазар в света през идните години. Миналата година електрическите и хибридните коли бяха 2,2 процента от китайския пазар; Международният съвет за чист транспорт смята, че до 2020 г. може да достигне около 4 процента в рамките на новата политика.
Страната е първият по големина пазар за BMW, като през миналата година са продадени 560 000 автомобила.
Не са подминати дори екзотичните редки материали
Новият списък на Пекин също така засяга т.нар. редки земни материали – екзотична комбинация от 17 минерала, която представлява масивна пазарна ниша и често има много стратегическо приложение в множество индустрии. Китай дава около 80% от световното предлагане на тези ценни материали и предизвика загриженост за глобален недостиг през 2010 г., когато ограничи износа им. Сега страната дава на чуждестранните инвеститори малко по-голяма роля в местната промишленост, което им позволява да работят в дейности като сортиране и претопяване без да влизат в съвместни предприятия с местни фирми.
Това е още една стъпка към реформиране на сектора на редкоземните продукти в страната, който през последните години беше преструктуриран тежко, за да консолидира индустрията и да се справи с тежкото замърсяване. Списъкът също така вдига ограниченията за чуждестранни инвестиции при топенето на волфрам – материал, използван предимно при производството на стомана, който често се среща заедно с редкоземни елементи. Но тези облекчения няма да са прекалено смислени в момента, тъй като производството на редкоземни метали в момента е в свръхпредлагане.
Финансовият сектор е следващият
През април страната обеща да отвори финансовия сектор на стойност 42 трилиона долара, като вдигна забраната за чуждестранната собственост във всичко – от банки и застрахователи до дружества за управление на взаимни фондове и фючърси.
Инвестиционните банки като Goldman Sachs и UBS Group AG имат възможност да увеличат своя до дял пет пъти, тъй като поемат по-пряк контрол върху съвместни предприятия. Застрахователите, сред които и най-големият застраховател в Азия AIA Group Ltd., ще се възползват от вече сериозното си присъствие, докато банки като HSBC Holdings Plc и Citigroup Inc. са изправени пред по-стръмен път, за да изградят пазарен дял, но ще получат значителни печалби.
Ти също можеш да инвестираш
Но чуждите компании не са единствените, които ще могат да се възползват от либерализацията на режима външни инвестиции. Чуждестранните лица, работещи в Китай, вече могат да инвестират в местни акции на големи компании след разрешене на китайския регулатор по ценни книжа и борсови сделки. Това се очаква да отвори врати за около 900 000 чуждестранни жители, работещи в континентален Китай, които биха имали достъп до фондовия пазар в Шанхай и Шенжен на стойност 7 трилиона долара.
В продължение на три десетилетия от старта на шанхайската борса през 1990 г. търговията с акции на чужденци е затворена и е възможна само за големи фондове от 2003 г. чрез схемата за квалифицирани чуждестранни институционални инвеститори, която към момента възлиза на над 100 милиарда долара от 287 чуждестранни фирми. После дойдоха инициативите Stock Connect и Bond Connect от 2016 г., след което чуждестранни институции могат да търгуват с местни акции и облигации през Хонконг.
Осигуряването на възможност на одобрените чуждестранни граждани да инвестират директно би довело до споделяне на възможностите за инвестиции и инвестиционни проекти на борсовите компании. Десетки хиляди чужденци в много китайски градове вече имат своя личен дял в бизнеса, в който работят, и в изгодни области като недвижимите имоти. Това накара дори чужди университети като университета „Касецарт“ в Тайланд да добавят курсове по инвестиции в Китай като част от икономическите си програми.[vi]
Разбира се, има и скептици
Позовавайки се на естествения икономически цикъл, който преминава от възход към рецесия, някои смятат, че ентусиазмът около китайското „отваряне“ е пресилен и икономическият растеж в последно време губи темпото си. Според тях, бумът от 2017 г. на пазара на природни ресурси, които дават 72 процента от промишления растеж на Китай, е създал опасни и разширяващи се пробойни в различни сектори на икономиката. Прекомерната експанзия неминуемо носи и опасни подводни камъни и от Китай идват злокобни новини за цели призрачни градове, построени наскоро, но без обитатели, както и за заводи, които произвеждат стоки, които никой няма да купи.[vii]
Едно е сигурно – моментът е повратен
Правителството на САЩ и Европейският съюз многократно критикуваха липсата на откритост в китайската икономика, включително бариерите пред навлизането в определени сектори, както и исканията към фирмите, които инвестират, като например прехвърлянето на ценни технологии. Още през 2014 г. обаче Катар бе първата страна, която прозря накъде ще задуха вятъра на промяната и че Китай ще разчупи кардинално старото икономическо мислене. Тогава Катарският държавен инвестиционен фонд (QIA) подписа Меморандум за разбирателство с китайските държавни компании China International Trust and Investment Corporation (CITIC) за създаване на фонд от 10 милиарда долара за инвестиране в китайска недвижима собственост, инфраструктура и здравеопазване.[viii] Тази сделка бе част от стратегическия ход на QIA, който се диверсифицира от инвестициите, насочени предимно към Европа, за сметка на бързо развиващите се пазари, особено в Азия.
Днес достъпът до фондовия пазар е основен ход за отварянето на икономиката на Китай изцяло. Предвижда се китайската валута юан да бъде изцяло свободна и да се превърне в основна глобална валута за десетилетие или дори по-бързо. След десетилетия на рестриктивна политика и планова икономика, сега Пекин приема пазарните реалности и осъзнава, че свободната конкуренция е движещата сила на пазара и съвместните усилия на местни и чужди компании могат да постигнат повече, отколкото ако се работи в условия на изолация. Процесът няма да е лесен и предизвикателства и проблеми дебнат отвсякъде, но поетата посока е ясна и това се осъзнава не само от Китай, но и от неговите чуждестранни партньори, които все по-уверено търсят начин да навлязат на тези доскоро затворени, но и баснословно богати пазари.
[i] Turak, Natasha, China is investing 9 times more into Europe than into North America, CNBC, report reveals, достъпна на https://www.cnbc.com/2018/07/17/china-is-investing-9-times-more-into-europe-than-into-north-america.html
[ii] Wiener-Bronner, Danielle, Why now is the best time to invest in China, CNN, достъпна на https://money.cnn.com/2018/08/08/investing/markets-now/index.html
[iii] China Opens Up More of Its Economy to Foreign Investors, Bloomberg News, July 29, 2018, достъпна на https://www.bloomberg.com/news/articles/2018-06-29/china-opens-up-more-of-economy-to-foreign-investors
[iv] European carmakers invest seven times more in EV production in China than at home, Transport & Environment, June 21, 2018, достъпна на https://www.transportenvironment.org/press/european-carmakers-invest-seven-times-more-ev-production-china-home
[v] BMW Ramps Up Investment in China to Meet Electric Demand, Voice of America News, October 18, 2018, достъпна на https://www.voanews.com/a/bmw-ramps-up-investment-in-china-to-meet-electric-demand/4609079.html
[vi] Foreign residents allowed to invest in China’s $7-trillion stock market, Business Mirror, August 22, 2018, достъпна на https://businessmirror.com.ph/foreign-residents-allowed-to-invest-in-chinas-7-trillion-stock-market/
[vii] Berko, Malcolm, Not a good time to invest in China, New York Finance Daily News, August 18, 2018, достъпна на https://www.nwfdailynews.com/news/20180818/malcolm-berko-not-good-time-to-invest-in-china
[viii] Qatar sets up US$10bn fund to invest in China, The Economist Inteligence Unit, November 7, 2014, достъпна на http://country.eiu.com/article.aspx?articleid=182473202&Country=Qatar&topic=Economy&subtopic=Forecast&subsubtopic=Policy+trends&u=1&pid=561808840&oid=561808840