Скоро след като Съветският съюз стартира Спутник през 1957 г., председателят на китайската комунистическа партия Мао Дзъдун прокламира „и ние ще правим сателити“. По времето на президента Си Дзинпин плановете за китайската „космическа мечта“, както той я нарича, са на максимални обороти. Китайската сонда Чан‘ъ-5 (Chang’e-5) кацна успешно на Луната на 3 декември 2020 г. и с това Пекин дава заявка, че може да се превърне в най-новата космическа сила.
Чан‘ъ-5 беше изстрелян до Луната на 23 ноември 2020 г. от космодрума Уънчан (Wenchang). Сондата е оборудвана с камера, спектометър, радар, лопатка и бормашина. Целта на мисията е да събере лунна почва от района близо до връх Рюмкер от видимата страна на Луната и да я достави на Земята. За целта апаратът трябва да пробие повърхността на небесното тяло на дълбочина два метра. Като цяло апаратът трябва да събере до 2 кг. пръст. Чрез изследване на пробите, учените искат да научат повече за структурата на естествения спътник на нашата планета и за геоложките процеси, които се случват на него. Материалът може също така да помогне на изследователите да определят по-точно повърхностите на планети като Марс и Меркурий. Чан‘ъ-5 може да даде отговор на въпроса: колко дълго Луната е била вулканично активна в своята вътрешност и кога магнитното поле, предпазващо всяка форма на живот от слънчевата радиация, е било разсеяно.[i]
Досега САЩ бяха единствената държава, която имаше своя флаг на Луната. Първото знаме от САЩ е забито от Бъз Олдрин по време на пилотираната мисия Аполо 11 през 1969 г. В следващите безпилотни мисии до 1972 г. на лунната повърхност са поставени още пет знамена. НАСА потвърди през 2012 г., че сателитните снимки показват поне 5 от шестте флага, които все още стоят.
Нови „лунни“ предизвикателства
Това е първият опит да се вземат проби от Луната от над 40 години. Само САЩ преди това изпратиха астронавти на Луната, за да вземат проби, докато при безпилотните мисии за вземане на проби от Луната на Съветския съюз космическият кораб излетя от Луната и се върна директно на Земята. За последно това направи съветската мисия Луна 24, която събра малко под 200 грама лунна почва през 1976 г. Пробите от почви, получени от Луната от китайския космически кораб, се очаква да предоставят информация за нейната геоложка еволюция и да дадат представа за слънчевите дейности във Вселената. Проби от комети и астероиди са били връщани на Земята и още космически скален материал ще бъде доставен в близко бъдеще от японските мисии Хаябуса (Hayabusa) 2 и OSIRIS-REx на НАСА.
Чан‘ъ-5 е шестата мисия в китайската програма Чан‘ъ за роботизирано изследване на Луната, която взима името си от богинята на Луната в китайската митология. Орбиталните апарати Чан‘ъ-1 и Чан‘ъ-2 бяха изстреляни през 2007 г. и 2010 г., и Чан‘ъ-3 направи първото китайско меко кацане на сателита през декември 2013 г., транспортирайки роувър на близката страна на Луната.
Мисията Чан‘ъ 5T1, която стартира през октомври 2014 г., изпрати прототипна капсула за връщане на осемдневно пътуване около Луната, за да помогне за подготовката за предстоящата мисия Чан‘ъ-5.[ii]
Чан‘ъ-4 извърши първото по рода си меко кацане на далечната страна на Луната, като достави изследователски роувър до този до голяма степен неизследван регион през януари 2019 г. Този апарат все още продължава работа, докато Чан‘ъ-3 спря след 31 месеца.
Космонавти с нежни имена
24-годишна жена-космически командир се превърна в сензация в китайските социални медии заради работата си по програмата за изследване на Луната Чан‘ъ-5. Въпреки че е най-младият командир на площадката за изстрелване на космически кораб Уънчан, Джоу Чън‘ю е известна в работата си като „Голямата сестра“ в знак на уважение.
Мисията Чан‘ъ-5 е третото успешно кацане на Луната от Китай за седем години. Джоу отговаряше за системата за свързване на ракетата, описана като ключова роля. Младата астронавтка е актуална тема в социалната платформа Уейбо (Weibo), откакто китайските държавни медии я изтъкнаха като една от жените, участвали в успешното изстрелване на лунната сонда Чан‘ъ-5 на 23 ноември 2020 г.
Нейната история по-специално резонира сред обществеността, като се има предвид нейната млада възраст. Потребителите на социалните медии празнуват нейния „блясък“ и я наричат “източник на гордост“ за страната.[iii]
Огромният интерес към местната жителка на провинция Гуейджоу обаче не е оказал особен ефект върху нея. Според новинарския сайт Duocai Guizhou Net, Джоу отхвърля многократните искания за интервюта, тъй като не желае славата да пречи на работата ѝ. Китай все повече се опитва да подчертае силни женски фигури в страната. Висшето ръководство на страната е изключително доминирано от мъже, но през ноември националният вестник Глобал таймс (Global Times) покани потребители на мрежата да коментират постиженията за годината от жени като учения Чън Уей, говорителката на външното министерство Хуа Чун‘ин и състезателката от UFC Джан Уейли.
Поглед отвъд Луната
Кацането на третата китайска сонда на Луната е част от все по-амбициозна космическа програма, която вече създаде робот, който в момента е на път към Марс, разработва космически самолет за многократно използване и възнамерява да изпрати хора отново да стъпят на Луната.
Изследването на Космоса е политически трофей за управляващата комунистическа партия, която се стреми към глобално влияние, съответстващо на икономическите успехи на Китай. Китай изостава с едно поколение от САЩ и Русия, но неговата програма – обвита в секретност и с военна насоченост, бързо се развива. Тя залага на запомнящи се мисии, които, в случай на успех, могат да поставят Пекин в челните редици на космическите полети.
И то тъкмо навреме.
Очаква се следващото десетилетие ще бъде критично в изследването на космоса, тъй като ще донесе научна и технологична трансформация, в резултат на която ще излезем от околоземната орбита и ще се насочим към далечния космос.
През 2003 г. Китай стана третата страна, която изведе астронавт в орбита, повече от 40 години след бившия Съветски съюз и САЩ. Първата китайска временна орбитална лаборатория бе изстреляна през 2011 г., а втората – през 2016 г. Плановете на Пекин са да създаде постоянна космическа станция след 2022 г. След полета на астронавта Ян Лиуей през 2003 г. служители на китайската космическа програма изразиха надежда за пилотиран полет до Луната още до 2020 г., но уточниха, че това зависи от бюджета и технологията. Впоследствие целта бе отложена за 2024 г. или по-късно, което засега съвпада напълно с плановете на НАСА.
Китайската космическа агенция не посочи причина за кацането на последната сонда в Морето на бурите, далече от местата, където кацаха американски и съветски апарати. Но този избор може да помогне за проучване на възможни площадки за кацане на пилотирани мисии.
Космическият самолет на Пекин ще бъде китайската версия на американската космическа совалка и на съветската совалка „Буран“, която имаше кратък живот. Китай също така създаде своя собствена мрежа „Бейдоу“ (Beidou) за спътникова навигация, за да може Китайската народна освободителна армия да не разчита на американската GPS или на съперничеща ѝ руска система.
Китай със свои технонлогии
През 2019 г. Китай сложи край на космическите мисии, копиращи съветски и американски проекти и отбеляза собствени постижения като стана първата държава, чиято сонда е успяла да кацне на слабо изследваната обратна страна на Луната. Сондата Чан‘ъ-4 и нейният робот-луноход продължават да функционират, предавайки данни на Земята чрез орбитален апарат, който преминава над обратната страна на Луната. За отбелязване е, че първият китайски апарат, който кацна на Луната, Чан‘ъ-3, също все още предава данни на Земята.
Мисията на Китай е от значение за напредъка на собствената му космическа технология, но това също бележи нова крачка в продължаването на усилията да научим повече за най-близкия съсед на нашата планета. Китай изстреля безпилотната си мисия Тиенуън-1 (Tianwen-1) до Марс през юли 2020 г., която се очаква да пристигне през февруари 2021 г. Ако Тиенуън-1 успее, Китай определено ще стартира още повече мисии до Луната и Марс и евентуално пилотирани мисии до двете. Планира се и създаване на постоянна пилотирана космическа станция към 2022 г. Китай е изключен от проекта за Международната космическа станция поради нежеланието на САЩ в него да бъдат включени китайските военни в начинание, което се ръководи от цивилни космически агенции. Китайските планове предвиждат и създаване в някакъв момент на международна изследователска база на Луната с мисията Чан‘ъ-8.[iv]
Първият пилотиран космически кораб на Китай – капсулата Шънджоу (Shenzhou), беше базирана на руска технология. Техните мощни ракети-носители, подобно на съветските и американските си предшественици, са базирани на балистични ракети, разработени с използването на технология, иззета от нацистка Германия след Втората световна война.
Китай обаче подходи по-предпазливо в сравнение с активната американско-съветска космическа надпревара от 60-те години на 20 век в условията на Студената война, която бе белязана от фатални инциденти. На свой ред, китайските пилотирани полети минаха без произшествия. Някои изстрелвания на сонди-роботи бяха забавени от технически проблеми, но те явно вече са преодолени. Китай е в засилваща се космическа надпревара с азиатските си съседи Япония и Индия, гледайки на тях като на стратегически съперници. Тези две страни вече изпратиха собствени сонди към Марс.
Кацането на Марс представя уникални предизвикателства. Планетата има тънка атмосфера, която опасно загрява космическите кораби, но не ги забавя много и гравитационното поле е различно от това на Земята. Но Китай вече има опит от по-ранни космически мисии. Земята и Марс ще бъдат отдалечени на около 150 милиона километра, когато сондата пристигне, така че комуникационните сигнали ще отнемат осем минути във всяка посока. Следователно насочването, навигацията и управлението на космическия кораб за процеса на кацане ще бъде напълно автономно. Тази система ще се основава на опита от Чан‘ъ-4, който автономно постигна първото кацане на далечната страна на Луната през 2019 г. Първоначално Китай обмисля няколко обекта в рамките на две широки зони за кацане, които оттогава бяха стеснени до две предварителни площадки в близост до региона Utopia Planitia.
Други необходими елементи от мисията на Китай също са налице. Вече работят станции за проследяване в Китай, както и в Намибия и Аржентина.[v] Ракетата Long March 5 премина тестове за двигатели през януари, докато роувърът премина финални тестове за космическа среда – при симулирани условия, изпитани по време на изстрелването, плаването в дълбокия космос и на повърхността на Марс – около китайската Нова година.
С успешното приключване на тази лунна мисия, Китай официално ще бъде включен в изключително ексклузивен клуб от изследователи на Луната. Пекин ще излезе от тази мисия с богат ценен опит, който ще ръководи лунната му програма за години напред. Всъщност може да се твърди, че тази е била истинската цел на мисията. Въпреки че има много научни познания и може да се спечели съществена национална гордост от връщането на няколко килограма лунни скали на Земята, не е тайна, че Китай има по-големи стремежи, когато става въпрос за най-близкия ни небесен съсед.
Китайско космическо надмощие
По повод Деня на Космоса на Китай, на 24 април 2019 г., президентът Си Дзинпин написа писмо до висши космически учени, в което ги насърчи „да се стремят да укрепят и разширят нашето космическо изследване и да направят страната ни голяма космическа сила възможно най-скоро”.[vi] Китай се стреми да стане водеща космическа нация до 2049 г., точно навреме за честването на стогодишнината от създаването на Народната република. Понастоящем Китай харчи повече за космически полети, отколкото която и да е държава с изключение на САЩ. За Си космосът е от решаващо значение за засилване на дългосрочното развитие на китайската нация. Той ръководи създаването на отделна военна служба за космоса, Силите за стратегическа подкрепа на Народната освободителна армия; развитието на противокосмическия капацитет на Китай, както и нареди всички частни космически стартиращи компании да работят под неговото ръководство за сливане на цивилния и военния сектор.
Геополитическите последици от развиващия се космически капацитет на Китай, особено по отношение на Луната, са ясни за наблюдателите и анализаторите на поведението на великите сили. Под ръководството на президента си, Китай непрекъснато развива общия космически капацитет, който бележи голямата сила: независим капацитет за изстрелване, повторна употреба, частен космически сектор, инвестиции в бъдещи възможности (като изкуствен интелект и комбинацията от 3D печат, сателити на ниска земна орбита и 5G), независима военна служба, независима система за глобално позициониране и подобрен цивилен космически капацитет.
За Си ситуацията е ясна: ако Китай иска да се превърне в водещ световен актьор, инвестирането в дългосрочен космически капацитет е приоритет. В този контекст стратегическото значение на Луната често се подчертава като критичен компонент на общата космическа мощ на Китай.
В момента САЩ не са в състояние да изведат хората в космоса, без да се качат на руска ракета; Вашингтон планира да промени този модел с помощта на ракети с нестопанска цел – като тези, собственост на Спейс Екс (SpaceX), но тези планове срещнаха някои проблеми. И все пак американските власти също така имат планове да се върнат на Луната и да останат там за продължителен период в близко бъдеще, което означава, че навлизайки в третото десетилетие на 21 век, космическата надпревара изглежда по-вълнуваща от всякога.
[i] FPJ Web Desk, Chang’e 5 Lunar Mission: After US, China becomes second nation to plant flag on moon, December 5, 2020, достъпна на https://www.freepressjournal.in/science/change-5-lunar-mission-after-us-china-becomes-second-nation-to-plant-flag-on-moon
[ii] Letzter, Rafi, China Plans to Build a Base near the Moon’s South Pole, April 24, 2020, Live Science, достъпна на https://www.livescience.com/65312-china-moon-base-10-years.html
[iii] Allen, Kerry, The woman behind China’s Chang’e-5 Moon mission, December 9, 2020, BBC, достъпна на https://www.bbc.com/news/world-asia-china-55226099
[iv] Nardi, Tom, China’s Moon Mission Was About More Than Rocks, December 14, 2020, Hackaday, достъпна на https://hackaday.com/2020/12/14/chinas-moon-mission-was-about-more-than-rocks/
[v] Jones, Andrew, Here’s Where and How We Think China Will Land on Mars, March 25, 2020, Spectrum IEEE, достъпна на https://spectrum.ieee.org/tech-talk/aerospace/robotic-exploration/where-how-china-mars-mission-news
[vi] Goswami, Namrata, China’s Coming Chang’e 5 Launch: Strategic Implications , The Diplomat, November 20, 2020, достъпна на https://thediplomat.com/2020/11/chinas-coming-change-5-launch-strategic-implications/
