Представете си за момент, че сте безскрупулен бизнесмен с близки връзки с правителството си в страна с по-високи от средните нива на корупция.
Вие печелите повече пари, отколкото знаете за какво да похарчите от доходоносни обществени поръчки (присъждани в процеси, които не са точно конкурентни). Други ваши приятели притежават медиите, така че проблемите, които се случват от време на време във вашите заводи, не получават много голям отзвук. И не сте подложени на голям натиск от активисти или неправителствени организации, защото вашите корумпирани политически приятели ги държат под контрол.
Но всъщност искате ли да прекарате цялото си време в страна, измъчвана от корупция?
Не би ли било хубаво да имате възможност да пътувате лесно и дори да живеете някъде другаде?
Да речем, някъде в Европа?
Ами ако ви кажем, че можете да забравите досадните опашки и интервюта в посолството за шенгенска виза? С достатъчно пари, множество европейски „Златни визи“ – разрешения за постоянно пребиваване или паспорти – са на ваше разположение. Но най-напред малко информация.
Какво точно е Златна виза?
Идеята е проста: правителствата търгуват с гражданство или право за пребиваване срещу инвестиции. Разпоредбите се различават в отделните страни и изискванията могат да включват инвестиции в бизнес, недвижими имоти или държавни облигации.
Над 20 държави или територии понастоящем предлагат програми за „Златна виза“ по света, включително 13 в Европа: Австрия, Белгия, България, Кипър, Гърция, Латвия, Литва, Малта, Монако, Португалия, Швейцария и Обединеното кралство. Унгария проведе спорна програма „Златна виза“ от 2013 г. до 2017 г., но след това я спря.[i]
Свободата на движение, данъчните предимства, както и достъпът до единния пазар на ЕС, правната система и социалните услуги са едни от основните точки за привлекателност на програмите на държавите-членки на ЕС.[ii]
Не е изненадващо, че има много търсене. През последните няколко години пазарът на „Златна виза“ се превърна в глобален феномен в размер на няколко милиарда евро, като ценовите обозначения варират от една страна в друга и струват от 250 000 до 10 милиона евро.[iii] В Португалия например, кандидатът трябва да закупи недвижим имот на стойност между 350 000 и 500 000 евро в зависимост от вида на имота. В съседна Испания пък изискването е да се инвестират поне 500 000 евро в недвижим имот или държавни ценни книжа.
Международния журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) разследва програмите за Златна виза на седем държави-членки на ЕС – Австрия, Кипър, Унгария, Латвия, Литва, Малта и Португалия, както и програми, които понастоящем се въвеждат в Армения и Черна гора.
Пряк път към Стария континент
Ако трябва да се вярва на правителствените досиета на Малта, десетки руски милионери изграждат нов живот в бензиностанции и незавършени гаражи като горди нови граждани на средиземноморската държава. Малта е сред тези правителства от ЕС, които продават паспорти на всеки, който може да си ги позволи.
„Това е неконтролирана задната врата към Европа и това е институционализирана измама“, казва малтийският журналист Мануел Деля, който нарича малтийското правителство „пристрастено“ към привидно неограничените суми, който може да събере от руски и китайски бизнесмени, които иначе биха били спрени от блока или най-малкото нямат друг легитимен начин да живеят в него.[iv]
И това са случаите с най-добри сценарии. На теория се предполага, че трябва да се извърши надлежна проверка. Законът в Малта обаче не е много ясен: ако дойде един терорист или престъпник, правителството има ли право да му даде паспорт – точно указание няма. Кипър е друга такава страна, която дава пряк път към Европа за хора със съответните възможности.[v] Руският олигарх Олег Дерипаска наскоро стана поредната известна личност, получила кипърски паспорт. По време на краткосрочната програма в Унгария, правителството е събрало над 190 милиона евро за четири години, но не е ясно къде са отишли всички тези пари. Братовчед на сирийския президент Башар ал-Асад също е получил паспорт, въпреки че е в списъка със санкционираните лица на Вашингтон. Татяна Юмашева, дъщеря на бившия руския президент Борис Елцин, получи паспорт от Австрия.[vi]
Черна гора, която в момента води преговори за присъединяване към ЕС, е дала гражданство на хора, получили обвинения в други юрисдикции, като бившия премиер на Тайланд и бившия министър по сигурността на Палестина – и двамата с обвинения съответно за корупция и незаконно присвояване на средства.[vii]
Предоставянето на гражданство срещу значителни финансови инвестиции само по себе си не е нито ново, нито ексклузивно за страните-членки на ЕС. Днес т.нар. „златни визи“, родени преди повече от 30 години като начин за наливане на пари в слабата икономика на карибската островна държава Сейнт Китс и Невис, са се превърнали в световен бизнес за милиарди долари, включващ над 20 страни. Условията в отделните държави, продаващи гражданство, са различни, но днешният бум в пазара на „златни визи“ като цяло е следствие от световната икономическа криза през 2009. Много правителства по онова време спешно се нуждаеха от пари и същевременно се опитваха да стабилизират сриващите се пазари на недвижими имоти. Правилата са различни в отделните държви, а правителствата се опитват да запазят подробностите скрити. Основната идея обаче е ясна: в замяна на значителни инвестиции богати хора могат да станат имигранти в растящ брой привлекателни по една или друга причина страни, включително в Европейския съюз.
Запитана дали е загрижена за проблема, Европейската комисия обяви, че гражданството е приоритет на националните правителства, но подчерта, че трябва да има „реална връзка“ между кандитата и страната, даваща паспорта. Въпреки това, в Договора за ЕС няма нищо, с което Брюксел да се противопостави на Валета и да спре продажбата на паспорти. Едно от ключовите изисквания е кандидатите за малтийски паспорт да са пребивавали поне 12 месеца в страната, преди да получат гражданство. Новите малтийски граждани получават правото да живеят и работят във всички 28 членки на ЕС и да пътуват без визи в 69 страни извън ЕС, включително САЩ. През юли 2018 г. Гърция прие поправка, която предвижда програмата „Златна виза“ да бъде разширена и да включва инвеститори с депозити от най-малко 400 000 евро в гръцка банка, включително влагащи средства извън имотния сектор.[viii]
Какво казват международното и българското право?
Съгласно международното право, бипатрид е лицето с двойно гражданство. Този феномен е едновременно ненормален, но и доста разпространен. Някои държави не позволяват гражданите им да имат паспорт на друга страна, други нямат проблем с това, а има и такива, които предоставят гражданство само с изискването лицето да се откаже от предишното си. Основната уредба на българското гражданство се съдържа в Конституцията и в Закона за българското гражданство. Гражданството се придобива по рождение – автоматично, при наличието на определени юридически изисквания и чрез натурализация, в резултат на доброволни действия на лицата, в случай, че те отговарят на установените в закона условия.
Натурализацията е способ за придобиване на гражданство на определена държава от чужди граждани или лица без гражданство. Натурализацията е възможна само при наличието на определени условия, на които трябва да отговаря лицето, и съвпадането на неговото желание със съгласието на държавата да му предостави гражданство. Лицето може да отговаря на условията и да иска да получи гражданство, но държавата не е задължена да удовлетвори неговото желание. По общ ред чужденец може да придобие българско гражданство, ако има местожителство или постоянно местопребиваване в България в продължение най-малко на пет години към момента на подаване на молба за придобиване на гражданство. Законът изисква наличието на 6 условия към датата на подаване на молбата за натурализация, за да придобие българско гражданство по общия режим лице, което не е български гражданин:
пълнолетие
разрешение за постоянно пребиваване не по-малко от 5 години
да има доходи и занятие
лицето да е неосъждано
да владее български език
да е освободен от досегашното си гражданство
Особен интерес предизвиква изискването за владеене на езика, тъй като то едновременно се среща често и също толкова често не се съблюдава стриктно.
В случая със „златните визи“, правителствата изтъргуват гражданство или пребиваване срещу, обиколено значителни, инвестиции. Законовата уредба е различна в отделните страни, а изискванията може да включват инвестиции в бизнес, недвижимо имущество или държавни облигации. В някои държави сред критериите е и определен период на пребиваване. У нас например, чужденци, които инвестират поне 1 млн. евро в държавни ценни книжа или депозират парите в българска банка, могат да кандидатстват за българско гражданство след 18 месеца заедно със семействата си.
Според информация получена от Министерството на вътрешните работи по Закона за достъп до обществена информация, броят на чужденците получили право на постоянно пребиваване по петгодишната програма до октомври 2017 г. възлиза на общо 296 чужди граждани. От тях 70 са руснаци, 38 са китайци, 32 са пакистанци, 27 са египтяни и 23 са ливанци.[ix]
Основни елементи на критика на практиката
По този начин на нерегулирано раздаване на паспорти съществуват рискове, които са свързани с липсата на надлежна и систематична проверка и анализ на кандидатите. Не само, че тези златни визови схеми могат да бъдат изложени недостатъци за надлежна проверка на кандидатите, но също така изглежда, че имат и системни недостатъци, които поставят на риск целия процес на отпускане и хвърлят подозрение върху „златните визи“ като потенциална възможност за корумпирани лица и пари. В Португалия бе проведено разследване с кодово име „Операция Лабиринт“, което доведе до задържането през 2011 г. на 11 души, участващи в администрирането на схемата и които бяха заподозрени в получаване на подкупи срещу получаване на визи.[x]
Критиците казват, че системата е уязвима на корупция и е несправедлива, тъй като предлага на богатите хора свободата на движение, която е отказвана на милиони бежанци, живеещи в отчайващи условия, и освен това улеснява укриването на данъци. Според недоволните от схемата бежанската криза е била предизвикана от същите автократични лидери и корумпирани служители, които използват програмата „Златна виза“. Разследващите органи смятат, че притежанието на втори и трети паспорт е много полезен инструмент за престъпници, данъчни измамници и хора, които перат пари.
Докато програмите „Златна виза“ внасят финансови средства в приемащата страна, те представляват потенциална заплаха за борбата с трансграничната корупция. Без достатъчно проверки за целостта, те представляват лесна задната врата на корумпираните, както разкриха неотдавнашните разследвания на OCCRP.
В светлината на значителните суми, правителствата трябва да разгледат източника на чуждестранни активи, за да гарантират, че програмите за „Златна виза“ не се използват за изпиране на пари.
Накрая, правителствата трябва да гарантират безпристрастността и целостта на програмите, особено когато са възложили управлението си на частни компании, които понякога също така съветват клиентите как да кандидатстват за тях, което представлява конфликт на интереси. В идеалния вариант трябва да се прави ясно и категорично разграничение между легитимни инвеститори, чиито средства отиват за действителни проекти от обществена полза, и лица, които търсят „удобно“ гражданство за лични облаги и избягване на предишни отговорности в собствените си страни.
[i] ‘Golden visas’: EU offers the rich bigger bang for the buck, Deutsche Welle, достъпна на https://www.dw.com/en/golden-visas-eu-offers-the-rich-bigger-bang-for-the-buck/a-42947322
[ii] Passport dealers of Europe: navigating the Golden Visa market, Transparency International, достъпна на https://www.transparency.org/news/feature/navigating_european_golden_visas
[iii] 17 countries where money can buy you a second passport or ‘elite residency’, Business Insider, достъпна на http://uk.businessinsider.com/countries-where-you-can-buy-citizenship-or-residency-2017-6
[iv] Пак там
[v] The billionaires investing in Cyprus in exchange for EU passports, The Guardian, достъпна на https://www.theguardian.com/world/2017/sep/17/the-billionaires-investing-in-cyprus-in-exchange-for-eu-passports
[vi] European citizenship: sold to the super wealthy, Deutsche Welle, достъпна на https://www.dw.com/en/european-citizenship-sold-to-the-super-wealthy/a-16756198
[vii] Montenegro to design citizenship by investment program in-house, wish to avoid Hungarian model, says Ministry, IMI Daily, достъпна на https://www.imidaily.com/europe/montenegro-design-citizenship-investment-program-house-wish-avoid-hungarian-model-says-ministry/
[viii] Greece to extend ‘golden visa’ scheme to lure more investors, Hürriyet Daily News, достъпна на http://www.hurriyetdailynews.com/greece-to-extend-golden-visa-scheme-to-lure-more-investors-134750
[ix] „Златните визи“ на България: пропуснати ползи и банкова вратичка, достъпна на https://bivol.bg/bulgarian-golden-visas.html
[x] Portugal’s golden visas: All that glitters, The Economist, достъпна на https://www.economist.com/charlemagne/2014/11/17/all-that-glitters
