Плановете на Италия за разширяване на бюджета привличат все по-открито гнева на Европейския съюз. Конфронтацията може да дестабилизира италианската икономика, една от най-големите в ЕС, и потенциално да се върне в криза в Европа. Какво всъщност става между Рим и Брюксел?
Членовете на ЕС трябва да спазват бюджетните правила на блока, ограничаващи държавния дълг и дефицитите. Но новите предложения на Италия за 2019 г. пренебрегват предишните ангажименти за намаляване на двете, в полза на разширяването на социалните помощи и намаляването на данъците.
Италианските лидери са на път към челен сблъсък с ЕС, откакто поеха властта по-рано през 2018 г. Те казват, че технократските правила на блока са причинили икономически беди и обвиняват заложените от ЕС строги ограничения за двойния спад в икономиката на страната след финансовата криза през 2008 г. Оттогава насам растежът на Италия продължава да стои под 1%, изоставайки зад повечето други европейски икономики, а младежката безработица все още достига 30%, превишавана само от Гърция и Испания. Рим иска повече пари, които според него ще стимулират растежа, производителността и заетостта и от своя страна ще улеснят обслужването на дълга през следващите години.
В същото време, разходите на правителството за кредитиране се покачват. Доходността на държавните облигации – мярка за това колко правителството плаща за емитиране на дълг – почти се е удвоила от май насам до най-високото си ниво от четири години. Това означава, че инвеститорите виждат Италия като все по-рискован залог за своите вложения.
Защо обаче този въпрос е важен и извън Италия?
Има няколко големи причини за това. На първо място, това е опасността от системен финансов риск в ЕС. С над 2,6 трлн. долара Италия има четвъртият най-голям външен дълг в света. При приблизително 131% от брутния вътрешен продукт (БВП) той е повече от два пъти по-голям от този, който правилата на ЕС допускат. Ако инвеститорите се страхуват и доходността на облигациите се покачва, както се случи с кризисните европейски икономики през 2010-2012 г., плащанията на италианските дългове могат да излязат от контрол. Това може да означава неизпълнение на италианските задължения, което би засегнало банки в цяла Европа, които притежават италиански държавни облигации. Италианските банки, които все още са слаби от последната криза, задържат много от тези облигации. Ако те продължават да губят стойност, банките могат да се провалят, заемите могат да спрат и икономическият растеж може отново да спадне – т.нар. порочен банков кръг. И ако Италия предприеме безпрецедентната стъпка да напусне еврозоната и да се върне към лирата, това ще предизвика огромни загуби за инвеститорите в целия континент, което вероятно ще доведат до друга финансова криза.
Ако еврозоната бъде застрашена, Италия ще се окаже твърде голяма, за да може да бъде спасна. През 2012 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) се включи с драматично обещание да направи „каквото е необходимо“, за да предотврати разпространението на финансови кризи отвъд границите на дадена държава в Евросъюза. ЕС и Международният валутен фонд защитиха Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър. Най-големият спасителен пакет за Гърция достигна 300 млрд. долара. Но с БВП от близо 2 трилиона долара, Италия е третата по големина икономика в блока – просто няма достатъчно средства, за да се спаси. Също така има опасения, че ЕЦБ вече използва цялата си мощ, за да се бори с последната криза и разполага с малко инструменти, за да осигури евтин кредит или да купи опасните облигации.
Какво ще стане след това?
Във вторник (23 октомври) безпрецедентна реакция на Европейската комисия доведе до това Брюксел отхвърли бюджета на Италия за 2019 г.[i] Сега Рим има три седмици, за да оправи параметрите му. Тогава ЕК може да приеме или отхвърли бюджета в следващия му вариант – последното е стъпка, която никога не е предприемана. Брюксел може в крайна сметка да наложиоще глоби и други санкции, ако Рим откаже да промени курса си. Същественият диалог по бюджета обаче се очаква да започне в началото на декември. Това съвпада с периода, в който Европейската централна банка вероятно ще започне да свива програмата си за закупуване на активи – програма, от която Рим силно се възползва. Ако доходността по облигациите се покачи, Италия ще е готова да промени бюджета. Вариант са корекциите в пенсионните планове и основния доход. Правителството може да реагира, ако доходността по италианските облигации рязко се повиши спрямо тази на германските ценни книжа В момента доходността по италианските облигации е 3,5%, докато по германските – само 0,4%.
Всички сега следят как ще реагират пазарите. Доходността на облигациите все още не е достигнала нивата, които имаше през 2012 г., когато ЕЦБ най-напред натисна бутона за паника. Но засилващите се фискални дисбаланси в Италия може скоро да доведат агенциите за кредитен рейтинг до понижаване на кредитоспособността на страната, което би могло да отвори пътя за по-нататъшни проблеми и да направи плащанията по дълга още по-скъпи.
Италианското правителство настоява, че тези опасения са пресилени и защитава правото му да взема свои собствени решения. Но с евроскептиците във възход в цяла Европа, които усилват кампанията си за изборите за Европейски парламент през следващата година, Рим може да си позволи борба с Брюксел – конфронтация с непредсказуеми икономически последици.
Комисарят по европейските въпроси Пиер Московиси нарече бюджетните планове „безпрецедентно отклонение“ от правилата на Европейския съюз. ЕС обаче трябва да бъде „разумен“ и да се справи с италианските искания – или целият европейски проект може да се срине, според водещ финансов стратег.
Брайън Джоунс от Rathbones признава, че Италия е в „силна позиция“ на фона на големите опасения в Брюксел относно анти-ЕС настроенията в третата по големина икономика в еврозоната.
„Мисля, че е важно Европейският съюз да им даде известна свобода и да им позволи да имат някакъв дефицит. Италианците всъщност са в много силна преговорна позиция, ако ЕС не иска да отблъсне Италия от Европа, целият проект умира и те трябва да са съвсем разумни“.[ii]
Той добавя, че последната тактика на ЕС – да остави финансовите пазари да окажат натиск върху политиците в Рим – е „много рисковано движение“, което би могло да доведе до обратен удар по европейските икономики. Финансовият анализатор заявява още, че не е уверен, че решението ще бъде постигнато в краткосрочен план.
Джоунс не е единственият, който вижда потенциално задълбочаване на проблема. Фабио Фоа, старши икономист от Barclays, твърди, че „опасността от ескалация нараства“ и вероятността от наказателни мерки срещу Италия е голяма.[iii]
Лидерите в Брюксел се опасяват, че по-високите италиански разходи биха могли да увеличат задлъжнялостта на страната, която вече е втората по големина в еврозоната. Комисията изпрати писмо до италианския финансов министър Джовани Триа, като го предупреди, че италианският проектобюджет за 2019 г. сочи, че европейските правила сочи към „особено сериозно неспазване на задълженията по бюджетната политика“.
„С нашето писмо искаме правителството да се доближи до европейските правила, защото не може да остане с дефицит от 2,4% и със структурен дефицит от един и половина точки“, казва Московиси.[iv]
Няма доказателства, че подкопаването на бюджетните ограничения на Европейския съюз за заеми води до просперитет за съответната държава, но е ясно, че такива действия ще струват скъпо за всички в единната валутна зона – предупреждението е на ръководителя на Европейската централна банка. В изказване пред лидерите на Европейския съюз на срещата на върха, посветена на интеграцията в еврозоната, Марио Драги каза, че бюджетните правила на ЕС (Пактът за стабилност и растеж), трябва да бъдат спазвани в интерес на всички.[v] Макар да не споменава директно Италия, е ясно, че Драги говори за плановете на Рим да вдигне заемите, за да финансира предизборни обещания за по-високи разходи и намаляване на данъците.
Подкрепен от евроскептичното движение „5 звезди“, Матео Салвини обаче обещава да направи „точно обратното“ на ЕС, за да намали дълга на Италия. Италианското правителство трябваше до понеделник да отговори на последното писмо на комисията, след което ЕК можеше да поиска нов проектобюджет в рамките на три седмици. Въпреки че разполага с правомощието да налага санкции на правителства, чиито бюджети не спазват фискалните правила на ЕС (и е заплашвал да го направи в миналото), Брюксел досега не е успял да издаде глоби на други държави-членки. Правилата гласят, че дефицитите не трябва да надвишават 3% от БВП, а държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП – далеч от реалните постижения на много европейски страни.
Въпреки че проектобюджетът на Италия предвижда дефицит в рамките на 3-процентовата граница, увеличаването на дефицита от предишната по-ниска цел разгневи Комисията, защото европейските държави-членки са длъжни да работят за спазването на правилата и да не се отклоняват от тях.
Сега Европейската комисия може да препоръча на Европейския съвет (държавните глави на ЕС) срещу Италия да се инициира „процедура за прекомерен дефицит“. По принцип „процедурата изисква съответната страна да представи план за коригиращите действия и политики, които ще последва, както и крайните срокове за тяхното постигане“. Според правилата, страните от еврозоната, които не следят препоръките, могат да бъдат глобени от Европейската комисия.
Новото е добре забравено старо
Случващото се днес до голяма степен има своите корени в т.нар. „криза с еврото“ или „дълговата криза“ – продължаваща криза, която засяга страните от еврозоната от края на 2009 г. Тя представлява комбинация от криза на публичния дълг, банкова криза и криза на растежа и конкурентоспособността. Това се изразява в следното – някои страни срещат трудности при финансирането си и доходността по държавните им облигации нараства, банките са декапитализирани и се сблъскват с ликвидни проблеми и икономическият растеж в еврозоната е слаб и нееднакво разпределен в отделните страни. Кризата прави трудно или невъзможно за някои държави в еврозоната да платят или да рефинансират държавния си дълг, без помощта на трети страни.
През 1992 г. членовете на Европейския съюз подписват Договора от Маастрихт, по силата на който те се ангажират да ограничат дефицитите си и нивата на задлъжнялост. Въпреки това, в началото на 2000 г., редица страни членки не успяват да останат в границите на критериите от Маастрихт и се насочват към секюритизация на бъдещи държавни приходи, за да намалят дълговете си и/или дефицитите. Държавите продават права за получаване на бъдещи парични потоци, което позволява на правителствата да наберат средства, без да нарушават поставените цели за стойностите на дълга и дефицита, но избягвайки най-добрите практики и игнорирайки международно признати стандарти. Това позволява на държавите да прикрият нивата на дефицита и дълга си, чрез комбинация от техники, включително противоречиво счетоводство, задбалансови сделки, както и използването на сложни валутни и кредитни дериватни структури.
От края на 2009 г. сред инвеститорите се разпространяват страхове от криза с държавния дълг, в резултат на нарастващите нива на частните и държавни дългове по целия свят, заедно с вълна от понижаване на рейтингите в някои европейски държави. Причините за възникването на кризата варират според отделните страни. В някои страни частните дългове, произтичащи от балона на недвижимите имоти, се превръщат в държавен дълг в резултат на спасяването на банковите системи и правителствената реакция към забавянето на икономиките, след спукването на балона. В Гърция високите възнаграждения в публичния сектор и пенсионните ангажименти са свързани с увеличение на дълга. Структурата на еврозоната, като паричен съюз (т.е. една валута) без фискален съюз (напр. различни данъчни и обществени пенсионни правила), допринася за кризата и вреди на способността на европейските лидери да отговорят на предизвикателствата. Европейските банки притежават значителна част от държавния дълг, така че се засилват притесненията относно платежоспособността на банковите системи или самите държави.
Освен всички политически мерки и спасителни програми, предприети за борба с кризата в еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) също изпълнява своята роля, чрез намаляване на лихвените проценти и предоставяне на евтини заеми на стойност повече от един трилион евро, за да поддържа парични потоци между европейските банки. На 6 септември 2012 г. ЕЦБ успокоява финансовите пазари, като обявява свободна неограничена подкрепа за всички страни от еврозоната, които участват в програмата за спасяване на състоянието на държавите от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) и Европейския стабилизационен механизъм (ESM). Като инструмент на тази подкрепа са операциите по изкупуване на емитирани вече ДЦК (на вторичния пазар) от тези държави, като по този начин ЕЦБ спомогна за понижаване на цената на финансирането им, чрез нови емисии.
Кризата не само доведе до неблагоприятни икономически последици за най-лошо засегнатите страни, но също така оказва значително политическо въздействие върху управляващите правителства в 8 от 17-те страни от еврозоната, което доведе до смяна на властта в Гърция, Ирландия, Италия, Португалия, Испания, Словения, Словакия и Холандия. Подобен ефект на доминото от икономиката в политиката не може да се изключи и днес, ако сътресенията продължат.
Кризата в еврозоната се превръща в социална криза за най-засегнатите страни, като Гърция и Испания имат най-висок процент на безработица във валутния съюз – 27% в средата на 2013 г. Днес тези параметри са относително по-стабилни, съответно 21% и 15%, но пак остават много високи за развити страни.[vi]
Заложено ли е на карта бъдещето на еврозоната?
Спекулации относно разпадането на еврозоната съществуват почти от нейното възникване. Много икономисти, предимно извън Европа, от самото начало отричат начина, по който е изградена валутната система на еврото, защото предоставя на страните монетарна и икономическа свобода, но без централен орган, който да регулира фискалната политика. Когато подобен род проблеми се появят, Европейският монетарен съюз ще предотврати действия от страна на страните, но няма да предостави друга алтернатива. Някои анализатори споделят, че еврозоната не отговаря на критериите за оптимална валутна зона, макар и да върви натам.
Докато дълговата криза се разпростира отвъд Гърция и заплашва други държави като Италия, тези икономисти продължават да препоръчват разделянето на еврозоната дори по-настоятелно.[vii] Ако това не може да се случи веднага, те предлагат Гърция и други задлъжнели страни единодушно да напуснат еврозоната, да обявят несъстоятелност, да възвърнат фискалната си свобода и да върнат националните си валути. Прогнози от 2011 г. твърдяха, че ако спасяването на гръцката и ирландската икономика се провали, друг вариант може да е Германия да напусне еврозоната, за да спаси валутата чрез поевтиняване, а не чрез мерки на икономии. Очакваният голям спад в курса на еврото спрямо реконструираната немска марка ще увеличи значително конкурентоспособността на страните-членки. Засега този вариант изглежда малко вероятен.
Исландия, която не е част от ЕС, се счита за една от успешно възстановилите се финансово страни в европейската история. Тя фалира и валутата ѝ се обезценява драстично, което намалява заплатите с 50%, като по този начин прави експорта си по-конкурентен. Плаващият валутен курс позволява да се намалят заплатите чрез девалвация на валутата, което е по-лесна задача от политическа гледна точка отколкото метода на намаляване на заплати чрез политическа намеса, което има същия икономически резултат, но е невъзможно за политиците да се направи. Плаващият курс на Швеция ѝ дава кратковременно предимство, докато структурните реформи и мерки имат дълготраен ефект.
Италия вече години наред се е възползвала от благоприятното данъчно третиране от Комисията, използвайки различни варианти за постигане на по-високи разходи. Страната обаче е прекалено голяма, за да бъде спасена по стандартния Европейския стабилизационен механизъм. Пред този вариант стоят както икономически и технически проблеми, свързани с капацитета на ESM, така и политически – голяма част от населението на Италия не иска изобщо механизмът да бъде използван за страната им. В такъв случай единственото решение може да бъде широкомащабно и всеобхватно преструктуриране на дълга. А имайки предвид, че голямата част от него (около 66 процента) се притежава от институции и частни лица, те ще понесат най-тежко удара при една последвала криза.
Италия обаче настоява, че няма да достигне точката, в която не е в състояние да изплати дълговете си.
Министърът по европейските въпроси Паоло Савона заяви на италианските евродепутати в Страсбург, че няма намерение да заплашва стабилността на единната валута.
„Не възнамерявам да предприема действия срещу еврото, всъщност искам да го укрепим“, каза той.[viii]
Така следващите седмици наистина ще бъдат съдбовни за страната му, за Европейския съюз и за неговата обща валута.
[i] Italy budget: European Commission demands changes, ВВС, October 23, 2018, достъпна на https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-45954022
[ii] McBride, James, Does Italy Threaten a New European Debt Crisis? Council on Foreign Relations, October 18, 2018, достъпна на https://www.cfr.org/article/does-italy-threaten-new-european-debt-crisis
[iii] Ellyatt, Holly, If Brussels rejects Italy’s spending plans, here’s what could happen next, CNBC, October 22, 2018, достъпна на https://www.cnbc.com/2018/10/22/european-commission-on-italys-2019-budget–what-could-happen-next.html
[iv] Smith, Oli, ‘Give in to Italy or EU dies’ Financial warning ROCKS Brussels as European CRISIS looms, Express, October 20, 2018, достъпна на https://www.express.co.uk/news/world/1034152/Italy-EU-warning-Salvini-Brussels-European-crisis-budget-plans
[v] ECB’s Draghi: undermining EU budget rules carries high price for all, Reuters, October 18, 2018, достъпна на https://finance.yahoo.com/news/ecbs-draghi-undermining-eu-budget-155855077.html?guccounter=1
[vi] Kokkinidisq Tasos, Greece’s Unemployment Highest in Developed World, Greek Reporter, August 4, 2018, достъпна на https://greece.greekreporter.com/2018/08/04/greeces-unemployment-highest-in-developed-world-chart/
[vii] Chu, Ben, Is Italy about to re-open the eurozone crisis with its new budget?, Independent, October 3, 2018, достъпна на https://www.independent.co.uk/news/business/analysis-and-features/italy-eurozone-debt-new-budget-matteo-salvini-five-star-a8566671.html
[viii] Gavin, Harvey, EURO ON BRINK: Italy budget plans could SINK single currency – ‘sleepwalking into CRISIS’, Express, October 4, 2018, , достъпна на https://www.express.co.uk/news/world/1026926/eurozone-news-single-currency-warning-italy-debt-crisis-budget
Related news
