Нетрадиционна заплаха за международната сигурност е и демографският взрив, демографската криза, детската смъртност. Демографският взрив е бързото нарастване на население в света. Той се характеризира с намаляване на смъртността, висока раждаемост и по-продължителен период на живот. Бързо нарастване на население се наблюдава в някои части на света като Индия, Китай.

Раждаемостта е пряко свързана с демографският взрив. В Африка процента на раждаемост е много висок, въпреки нарастването на бедността. С увеличаването на населението в някои страни, където бедността е много голяма, се създава напрежение. Младото население няма възможност да си намери работа, не може да се изхранва, природните ресурси са недостатъчни да задоволят нуждите на цялото население по света и да се справи с предизвикателството от нарастването на населението.

Това влияе отрицателно, тъй като някои от държавите не могат да се справят с тази заплаха. Тези демографски промени могат да афектират появата на други конфликти. Младото население, което изпитва такива проблеми и затруднения, е по-податливо на бунтове. Тези фактори все повече се вземат предвид, на базата на това се предприемат нови политики в управлението на страните, за да се гарантира сигурността, както на национално, така и на регионално и международно ниво.

Другата крайност на демографския взрив е демографската криза. Демографската криза се характеризира с ниски стойности на раждаемост, застаряване на населението, висока смъртност. Тук влияние има увеличаването на броя на нетрудоспособните хора и трудовите ресурси са ограничени. Демографската криза може да се прояви от големият брой на мигриращи хора към други части, райони на света.

В световен мащаб демографският проблем се корени в това, че в развитите страни населението застарява, не е трудоспособно, докато в развиващите се страни населението е прекалено голямо, и няма достатъчно ресурси, с които да преживява. Този проблем засяга голяма част от света и необходимостта от единна политика е задължителна, за да може да се превъзмогне. Съвкупността от общи действия на всички държави би спомогнала за запазването и усъвършенстването на международната сигурност.

Динамика на населението на България от края на 19 век насам

Първото преброяване на населението на България е извършено през 1880 г. и отчита 2 007 919 души. В началото на 20 век то вече се е удвоило до малко над 4 000 000 души. Следващите няколко десетилетия са критични за страната ни и за нейния човешки ресурс. През периода 1910 – 1920 г. България понася физическа загуба на население заради поредица от войни, кризи и териториални подялби. Около 140 000 души са загинали във войните (Балканска война, Междусъюзническа война, Първата световна война), като това са хора предимно в репродуктивна възраст. Около 276 000 жители на Южна Добруджа преминават в територията на Румъния, и още на Западните покрайнини, които преминават в Сърбия. В същото време, България включва нови покрайнини, спечелени през Балканската и Първа световна войни – Пиринска Македония и части от Родопите и Тракия.

В годините на Народна република България населението се увеличава бавно, но стабилно, благодарение на модернизирането на социалните, трудовите и здравните условия. През 1989 г. населението достига пикова стойност от 9 009 018 души, след което започва тенденцията за неговото необратимо намаляване, която продължава и днес. Населението на България към 31 декември 2015 г. е 7 153 784 души, според оценки на НСИ.[i]

Прираст, раждаемост и застаряване

Съвременната демографска картина е оцветена в негативни краски по всички ключови показатели за демографска устойчивост. В страната ни има по-малко и по-стари хора, а младите продължават да емигрират. Логично най-голям спад през миналата година има при хората, които са в трудоспособна възраст – с почти 56 000 или с 1.3% спрямо 2016 г. Процесът на понижение на тази група започва още през 2011 г., но сега се усеща по-болезнено от бизнеса предвид раздвижването на икономиката и прегряването на пазара на труда в страната.[ii] Ако има добра новина, то тя е, че продължителността на живот се увеличава и достига 74.8 години. 2017 г. обаче е годината с най-малко родени деца в страната от 1945 г. насам. Нещо повече, България е единствената държава на света (заедно с Латвия), с нетен спад на населението от 1950 г. насам.[iii] За сравнение, над половината от всички държави по света са увеличили населението си поне една четвърт за същия период. Така например, населението на Обединените арабски емирства днес е повече от 120 пъти повече, отколкото през 1950 г.; при съседен Катар тази стойност е над 80 пъти.

Сам по себе си демографският срив не е фатален проблем, но носи след себе си сериозни последствия – по-висока средна възраст на населението и по-нисък дял на населението в трудоспособна възраст потенциално означават повече години работа за същия жизнен стандарт при по-бедни социални системи. Но най-неприятното следствие е, че от един момент нататък тенденцията не може да се обърне, поне не в обозримо бъдеще, и по всичко личи, че този момент за България е близо или дори вече се е случил. Освен това, демографското свиване е пряк риск за държавната цялост – обезлюдени са огромни територии, изоставени са уникални природни ресурси, губи се национална памет и идентичност.

На този етап застаряването на населението е такова, че дори ако раждаемостта се увеличи до над необходимите за възпроизводство нива, населението продължава да се свива с десетилетия. Същевременно, икономическите последствия от този процес правят подобен ръст в раждаемостта за продължителни периоди все по-малко вероятен. Намираме се в спирала, при която бедността води до застаряване на населението и обратното, а фактът, че това важи в различна степен за повечето източноевропейски страни е малка утеха.

Това обаче има и своята обратна страна – застаряването става все по-изразено. Към края на 2017 г. на един човек от т.нар. зависими възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от двама души в активна възраст. Това съотношение се влошава през последните години с всяка изминала година, т.е. все по-малко работещи издържат все повече възрастни хора и деца. Прогнозите са тази тенденция да се задълбочава и тя неминуемо ще окаже негативно влияние и върху държавния бюджет и пенсионната система – по-малко хора ще плащат данъци, а все повече ще очакват социална и здравна закрила. Има и още – ако през 2001 г. на 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора, в края на миналата година това съотношение е 100 към 64. Съотношението на хора в активна възраст и неработещи е по-благоприятно в градовете, отколкото в селата. Най-лошо е в областите Видин, Ловеч и Габрово, а най-добро – в столицата.

Всъщност, именно София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години отбелязват непроменено трайно увеличение на населението си – в София с около 30%, във Варна – с около 10%. В същото време обаче, от съществуващите близо 2.6 милиона жилища в градовете – над 650 000 или близо 25%, са практически необитаеми. 24% от жилищата в столицата са необитаеми, в околностите на София – 48%., във Варна – 30%,  в Пловдив – 26%.[iv]

Средносрочната перспектива: между негативното и крайното

Прогнозите за бъдещето не са розови – населението ще продължи да намалява и да застарява през следващите 20 години, което е предпоставка и за ограничен ръст на икономиката. До 2040 г. населението на България ще намалее с около 20 до 25%. Това сочат данните от прогнозата за демографското развитие на България за периода 2015-2040 г. Документът е изготвен от Института за изследване на населението и човека при БАН на базата на данни на Евростат, НСИ, ООН и Световната банка.[v]

Трудно е да се прогнозира точния прираст на населението за следващите десетилетия. Раждаемостта постепенно спада спрямо средните си равнища, но значително варира в отделните държави (развити и развиващи се) и сред различните етнически групи. Смъртността може рязко да се промени поради болести, войни, глобални катастрофи или съществени подобрения в медицината. Въпреки това НСИ изготвя три варианта на прогноза за населението на България до 2050 г. При оптимистичния вариант населението ще намалява, но със значително бавен темп, докато при най-негативния ни очаква драстичен срив.

Това определя и прогнозирано намаление на броя и дела на населението в активна възраст. Намалението на населението на териториален принцип обхваща почти всички области, без столицата, и се очаква този процес да продължи в течение на целия период. Трайна тенденцията на обезлюдяване на селските райони и преселване на хората към големите градове в България ще се запазят. Селските райони за около 65 години са загубили близо 6 милиона души население за сметка на градските райони. В момента в селата у нас живеят около 1.8 милиона души.[vi]

Мерки за стимулиране на раждаемостта

Факторите, влияещи на раждаемостта, включват плодовитостта като видово специфичен белег; прехраната, която ако е достатъчна се раждат повече деца; пренаселеността пък намалява броя на индивидите; и в крайна сметка, раждаемостта зависи от възрастовия състав на популацията.

Основният подход по отношение преодоляване на неблагоприятната сегашна ситуация трябва да се състои в повишаване качеството на човешкия капитал чрез по-добро образование, здравни условия и създаване на икономическа среда, в която намаляващите човешки ресурси да генерират по-висока възвръщаемост от инвестициите. За застаряващите общества в Европа и Северна Америка (сред които и българското) трябва да се обмислят нови насърчения на раждаемостта, както и стимули за доброволното продължаване на работния живот докато достигнем по-високо ниво на трудоспособно население.

Пакетът от мерки може да бъде разнообразен и практичен, защото варианти наистина има. Едно предложение предвижда раждането на трето дете ще се стимулира финансово, като се поемат такси за детска градина, дават се помощи за дрехи, учебни помагала, така че третото дете да не се превръща в тежест за българското семейство.[vii] Съществува възможността младите семейства да получат жилища срещу нисколихвени или буквално безлихвени кредити, както и работа за привличането на българите от българските диаспори извън територията на България.

Мнозина от напусналите страната не планират да се завърнат трайно, но могат да бъдат привлечени хора с българско самосъзнание от Македония, от Западните покрайнини, Молдова, Украйна, където има немалък резерв за възстановяване на ръста на населението.

Накрая, не трябва да се подценява и здравето на възрастните хора. Те не трябва да се считат за елемент, изключен от демографската работа, и са необходими мерки за профилактика на здравето, а не лекуване на вече установени болести, което ще осигури удължаване на живота им. Необходими са мерки за неизолиране на хората в пенсионна възраст от икономиката и от трудовия процес.

Съвременното общество има и още едно „скрито оръжие“ за ускоряване на растежа през идещите години: производство на познание и технологически нововъведения. Революциите в областите на здравеопазването, биологическите науки, информационните технологии и материалните науки, постигнати от миналото поколение, посочват пътя към намирането на шансовете, с които ще бъдат свързани бъдещите повишавания на производителността на труда. Повече от всякога, развойната и изследователска дейност трябва да бъдат насърчавани, за да се възнаграждават хората, поемащи рискове.

Демографските промени се развиват бавно, но безмилостно, и събирателният им ефект в края на краищата може да се окаже изключително сериозен. Истината е, че няма време за губене при разпознаването и приспособяването към гигантските измерения на неизбежните демографски предизвикателства, с които е свързано бъдещето на страната ни и на целия западен свят.

Демографските тенденции и прогнози са важна част от планирането на външната политика. За разлика от другите условия, може да бъде направено надеждно прогнозираните през следващите десетилетия на базата на текущите нива на раждаемост, смъртност и миграция. Тези прогнози може да помогне за идентифициране на страните , където населението може да засегне способността на правителствата да предоставят надеждна защита и стратегии за предотвратяването на конфликти. Нужно е и планиране на общи действия, на планове за по-нататъшно управление. Справянето с тези нетрадиционни заплахи за международната сигурност е от изключително значение, защото те пряко застрашават сигурността на национално, регионално и международно ниво.


[i] Население – демография, миграция и прогнози, НСИ, достъпна на http://www.nsi.bg/bg/content/2920/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B8

[ii] България през 2017 г: По-малко хора, по-стари, а младите продължават да емигрират, Капитал, 12 април 2018 г., достъпна на https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/04/12/3161825_bulgariia_prez_2017_g_po-malko_hora_po-stari_a_mladite/

[iii] Comen, Evan, The fastest growing (and shrinking) states: A closer look, USA Today, Jan 15 2018, достъпна на https://eu.usatoday.com/story/money/economy/2018/01/15/fastest-growing-and-shrinking-states-closer-look/1019429001/

[iv] Население по области, общини, местоживеене и пол, НСИ, достъпна на http://www.nsi.bg/bg/content/2975/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB

[v] Населението на България ще намалее с около 20% до 2040 г., БТВ Новините, 28 март 2018 г., достъпна на https://btvnovinite.bg/bulgaria/naselenieto-na-balgarija-shte-namalee-s-okolo-20-do-2040-g.html

[vi] Евростат: В България има трайна тенденция за обезлюдяване на селските райони, БТВ Новините, 9 февруари 2018 г., достъпна на https://btvnovinite.bg/bulgaria/evrostat-v-balgarija-ima-trajna-tendencija-za-obezljudjavane-na-selskite-rajoni.html

[vii] Държавата ще стимулира раждането на трето дете, БТВ Новините, 6 юли 2017 г., достъпна на https://btvnovinite.bg/bulgaria/darzhavata-shte-stimulira-razhdaneto-na-treto-dete.html