Атаките на американския президент Доналд Тръмп по международната търговска система, като налагането на тарифи и участието в агресивна реторика, накараха търговските партньори на Америка по целия свят да търсят подходящ отговор. Във времена на геополитическа несигурност 20-тата среща на високо равнище между ЕС и Китай в Пекин беше възможност да покаже, че сътрудничеството им е важно не само за Европа и Китай, но и за останалата част от света. Двата лагера се обединиха около това, че трябва да се подкрепя и укрепва отворената икономика, основана на правила система за глобално управление.[i] Разговорите между Пекин и Брюксел напреднаха и по въпроси като изменението на климата, външната политика и евроазиатската свързаност.
Разбира се, Европейският съюз като глобален политически фактор и основна търговска сила трябва да преследва своите законни интереси. В този смисъл, Брюксел има конкретни очаквания относно посоката на своето бъдещо сътрудничество в рамките на всеобхватното стратегическо партньорство с Китай.
Променящият се климат на търговията и инвестициите е добър момент за Китай да покаже видима ангажираност и да предприеме конкретни стъпки за отваряне на пазарите и създаване на равни условия за европейските компании. На срещата на върха двете страни обмениха предложенията за достъп до пазара за цялостно споразумение за инвестиции между ЕС и Китай. Те трябва да доведат до амбициозна и всеобхватна сделка за отваряне на повече сектори и осигуряване на защита на инвестициите над и извън стандартите, които вече са установени в 27-те съществуващи двустранни споразумения между Китай и страните от ЕС.
Тази среща на върха бе възможност ЕС и Китай да докажат тяхната съвместна подкрепа за Световната търговска организация като център на многостранната търговска система и да превърнат думите в действия, като запълнят пропуските с нови правила за бъдеща глобална икономика. Двустранната работна група на СТО – договорена в Пекин преди няколко седмици от заместник-председателя на Европейската комисия Юрки Катайнен и китайския вицепремиер Лиу Хе – трябва да бъде място, където ЕС и Китай показват, че са готови да действат веднага, бързо и значително, за да покажат, че сътрудничеството им дава по-силни резултати.
Не на последно място, в един свят, който е изправен пред безпрецедентни предизвикателства по отношение на климата и ресурсите, Китай и ЕС признават както необходимостта, така и възможностите, които идват от трансформацията до зелена, нисковъглеродна, устойчива икономика. ЕС и Китай потвърдиха готовността си да изпълнят ангажиментите си в Париж, като преминат от думи към политики и мерки, като ценообразуването на въглерода и търговията с емисии, за да намалят вредните емисии сега и в бъдеще. Двете страни се разбраха да ускорят реформите, за да постигнат ефективно използване на ресурсите за благото на околната среда, работните места и конкурентоспособността. Чисто протоколно, Пекин и Брюксел имаха възможност заедно да покажат на другите лидери по целия свят, че е възможно амбициозно действие в тази посока и че борбата с климатичните изменения е част от стратегия за силна модерна икономика.
Обединени срещу тарифите
На миналогодишната среща на високо равнище ЕС и Китай имаха толкова малко общи неща, че дори не издадоха съвместно изявление. Тази година двете страни подкрепят „свободната търговия и многостранния ред“ в лицето на онова, което изглежда като нов общ враг. Налагането от Тръмп на тарифите върху стоманата и алуминия, както и заплахите му от нови задължения за автомобилната индустрия, логично разтревожиха търговските партньори на Вашингтон в цяла Европа, особено в Германия. Също така, именно Китай бе на мушката на тарифите на Тръмп вече от месеци. Администрацията на САЩ наскоро наложи 25 процента тарифи на 818 китайски стоки, на стойност около 34 милиарда долара (29.1 милиарда евро), която влезе в сила в началото на месеца. Вторият кръг на тарифите за продукти на стойност 16 милиарда долара се преразглежда и скоро може да бъде добавен към мерките на САЩ. Решенията предизвикаха незабавен отговор от страна на Пекин, като властите там обявиха, че ще отвърнат буквално долара за долар.[ii] Посланието от китайската столица бе очевидно, а неговият адресат – повече от ясен.
„За Европа и Китай, Америка и Русия е общо задължение да не унищожаваме този (световен) ред, а да го подобряваме, да не започваме търговските войни, а смело и отговорно да реформираме международния ред, основан на правилата“, каза президентът на Европейския съвет Доналд Туск в Пекин.
След ответните мерки на Пекин, Тръмп заплашва да наложи 10 процента тарифи върху китайския внос на стойност 200 милиарда долара. Китай тогава обвини САЩ в разширяване на обхвата на търговския конфликт и подчерта, че няма да се оттегли от търговска борба.
На този фон някои твърдят, че Пекин се надява да обедини усилията си с Брюксел, за да представи единен фронт срещу едностранните политики на Вашингтон под мотото „Америка първа“.[iii] Заедно те ще имат значително икономическо влияние, тъй като Китай и ЕС представляват повече от една трета от световната икономическа продукция и почти половината от световната търговия.
„Общото изявление след срещата е нещо наистина вълнуващо. То изброява толкова много съвместни позиции и общи политики. И няма как да не си мисля, че Доналд Тръмп е скритият виновник за това“, коментира Франсоа Годеман, експерт по отношенията между ЕС и Китай в Европейския съвет за външни отношения.[iv]
Някои различия остават
Въпреки че двете страни се озоваваха на една и съща страница по отношение на тарифите, наблюдателите казват, че е малко вероятно Брюксел и Пекин да формират съюз срещу Вашингтон. Срещата на върха се очаква само представи скромно комюнике, потвърждаващо подкрепата за многостранна търговска система, но нищо повече. Това е така, защото ЕС и Китай имат значителни разногласия, когато става въпрос за въпроси като достъп до пазара и права на интелектуална собственост.[v]
Неотдавнашно проучване, проведено от Търговската камара на ЕС в Китай, стигна до извода, че Китай е „една от най-рестриктивните икономики в света“. Европейските и американските компании, които оперират в азиатския гигант отдавна се оплакват, че са изправени пред редица регулаторни въпроси, възпрепятстващи равнопоставеността на китайския пазар и способността им свободно да правят бизнес там.
„Регулаторните въпроси варират от двусмислените правила до дискриминационното прилагане на политиката на специфични проблеми като достъп до лицензи и финансиране или равен достъп до обществени поръчки“, каза Матс Харбър, президент на Търговската камара на Европейския съюз в Китай.
„Всички тези предизвикателства са особено остри за малките и средните предприятия, тъй като им липсват финансови и човешки ресурси, за да се справят с тези проблеми толкова лесно, колкото и големите им партньори“, добави той.
Друга ябълка на раздора е интелектуалната собственост, а китайското правителство често е обвинявано, че принуждава чуждестранните компании да споделят и разкриват технологиите си, например като сключват партньорства с местни компании.
Инициативата на Пекин „Произведено в Китай 2025“, амбициозен план за затваряне на технологичната пропаст между азиатския гигант със Запада, също се смята за експлоатационна от мнозина в ЕС. Инициативата се стреми да превърне Китай в световна фабрика в глобален технологичен лидер, включително в биотехнологиите, роботиката, космическата промишленост и автомобилите с чиста енергия.
Европейските длъжностни лица и бизнес ръководители редовно изразяват своята загриженост и неудовлетвореност от опитите на Пекин да постави ръка на нови технологии. Освен търговията и достъпа до пазара, двете страни отскоро трябва да търсят общ език относно визията за евроазиатската връзка на масивната китайска инициатива „Един пояс, един път“ – амбициозен инфраструктурен проект за 1 трилион долара, който има за цел да укрепи търговските и инвестиционни връзки на Китай с икономиките в Азия, Африка и Европа.
Общото изявление може да изглежда главно предназначено да внуши нещо на американската администрация. Китай вижда Тръмп като вестител на бъдещето на Америка като гневна, деиндустриализирана власт. Но европейците се надяват, че Тръмп е просто отклонение от правилото; те чакат междинните избори или друг президент. Не е ясно дали самият Тръмп изобщо е впечатлен от дипломатическата реторика. Въпреки това ЕС, не направи никакви сериозни отстъпки. Брюксел само повтори своята мантра за териториалния суверенитет и международното право, като същевременно пропагандира трите стълба на ООН (включително човешките права, които Китай не обича да му се припомнят). Друга препратка към реалността бе постигнатата в Токио договорка, където ЕС подписа дългоочакваното Споразумение за икономическо партньорство и Споразумение за стратегическо партньорство. Ако не бяха действията на администрацията на Тръмп, Япония все още щеше даде приоритет на Транс-тихоокеанското партньорство и търговските отношения с Вашингтон.[vi] Въпреки липсата на повече съдържание, комюникето ще привлече вниманието на много медии. За сравнение, ясните и ефективни споразумения между ЕС и Япония няма да получат почти никакъв отклик в пресата. И все пак, в дългосрочен план, те ще имат значение също толкова, колкото друг сложен опит да се намери общо с Китай. Трансатлантическите отношения ще преживеят Тръмп, а ЕС може да не е съгласен с Китай, без да бъде блокиран в постоянен конфликт с него.
На Източния фронт – нещо ново
Последните десетина дни бяха от голяма важност за ЕС и неговите партньори в Азия, а именно Китай и Япония. Със срещите на високо равнище ЕС-Китай и ЕС-Япония, довели до исторически споразумения, ЕС бавно укрепва отношенията си със съюзниците на изток. Срещата в Токио би трябвало да се случи преди срещата в Пекин – да направим политическа демонстрация на това кой е първият избор за партньор на ЕС. Но след като смъртоносни наводнения в Япония принудиха премиерът Шиндзо Абе да забави срещата, Пекин стана първата спирка за ЕС. А кой би очаквал, че в навечерието на срещата на високо равнище между ЕС и Китай американският президент Доналд Тръмп ще определи ЕС за „враг“ и ще намери извинения за новите санкции срещу международните търговски практики на Китай? Тази груба забележка, която само засилва предишните изявления на Тръмп, изглежда е предназначена да приближи Европа до Китай. Сега топката е в полето на Китай и е наложително правителството да покаже, че се движи към решителна фаза на преговори преди края на 2018 г. Това би дало ясен сигнал, че Китай е готов да изпълни обещанията си за отваряне на пазара. Ако обаче има продължителни забавяния, това ще има отрицателни последици както за Китай, така и за ЕС, а в светлината на конструктивната среща през юли, това наистина ще бъде жалко.
[i] EU, China seek closer ties as US turns against trade, Deutsche Welle, достъпна на https://www.dw.com/en/eu-china-seek-closer-ties-as-us-turns-against-trade/a-44668306
[ii] Amid tensions with America, China is turning to Europe, The Economist, достъпна на https://www.economist.com/china/2018/07/19/amid-tensions-with-america-china-is-turning-to-europe
[iii] EU and China find new rapport in Beijing, amid US trade disputes, Handelsblatt Global, достъпна на https://global.handelsblatt.com/politics/eu-china-beijing-summit-us-trade-trump-945982
[iv] Donald Trump is pushing the EU and China closer together, Quartz Media, достъпна на https://qz.com/1329107/donald-trump-is-pushing-the-eu-and-china-closer-together/
[v] Europe and China have an opportunity to turn words into action at summit, South China Morning Post, достъпна на https://www.scmp.com/comment/insight-opinion/article/2155294/europe-and-china-have-opportunity-turn-words-action-summit
[vi] Godement, François, Big in Asia: Behind the rhetoric of EU relations with China and Japan, достъпна на https://www.ecfr.eu/article/commentary_big_in_asia_behind_the_rhetoric_eu_relations_china_and_japan
